„Шоубизнесът е корупция на всички нива” това заяви изпълнителят Любо Киров пред Мариян Станков – Мон Дьо.
Този път Любо Киров не просто говори за музика – той задава въпросите открито. А гласът му вече не е само музикален, а и морален.
Въпреки професионалните успехи, Любо Киров не поставя себе си на пиедестал. „Аз не съм велик. Бог може да е велик. Знам колко добър искам да бъда, но знам и колко не съм добър в това, което прави аз сега съм 10 пъти по-добър певец от преди 20 години.” Споделя той и допълва, че сега е определил за своя кауза да създаде среда в музикалните среди без корупция.
„Ето нещо, което много ме дразни в последно време. Слух се пуска, че Любо почна да говори само за пари. Аз говоря за продадени билети, което означава успех на дадения изпълнител. Аз не говоря за пари. За пари говорят тези, които раздават билетите, за да се правят на това, което не са.” казва той.
За първи път Любо Киров поставя фокуса върху скритото, според него, в българската музикална индустрия. Той казва, че говори не само като артист, но и като човек, който се е сблъскал с невидимите стени на система, изградена върху връзки, услуги и фалшиви награди. Корупционният модел, който описва – на принципа “услуга за услуга”, компрометира не само качеството на музиката, но и възможността на младите таланти да пробият честно в бранша. В интервюто Киров прави ясна разликата между реално присъствие на сцена и изкуствено създаден имидж чрез спонсори, манипулирани ротации и празни награди. За него стойността на един артист се измерва не в броя на завъртанията по радиото, а в броя на продадените билети и пълната зала пред него.
С директност той вдига завесата над теми, които рядко се обсъждат за българския шоубизнес и назовава нещата такива, каквито са според него: система, пропита от корупционни практики, фалшиви геройства и празни зали, прикрити зад бляскави заглавия.
„Аз ще пея без пари на вашето парти, а вие ще ми въртите песента по радиото“ – така описва той един от най-баналните,
но и най-разрушителни механизми на тази индустрия. В интервюто пред Мон Дьо Киров поставя важен въпрос: защо артисти, които уж пълнят зали в София, не могат да съберат и сто души в провинцията? Защо в малките клубове, където би трябвало да кипи живот, няма публика? Отговорът според него е прост: не се казва истината.
„Ехо, ехо, Любо Киров продава билети и прави концерти“, казва той, без спонсори, без „магазини, банки и свинеферми“ Всичко е реално, платено от хора, които идват заради музиката, не заради рекламата. Това е пазарният принцип, в който вярва – ако си добър, хората ще дойдат. Ако си искрен, ще те следват.
Киров също поставя под съмнение и критериите за това кой е “най-добър изпълнител на годината”. Онзи, който има най-много завъртания? Или онзи, който реално събира хора пред себе си и ги кара да пеят с него? Отговорът според него е ясен – и той е на живо, на сцената, там, където не можеш да излъжеш никого. „Кой е най-добър изпълнител на годината? Този, който е решил, че е направил много хубава музика, с някаква компания около себе си или онзи, който е събрал хора пред себе си?”
„Нямам време да ви изслушвам глупостите.“ В свят, в който всеки се стреми да бъде харесан, Любо избира да бъде честен. Не крие, че има хора, които дълги години са се хранили от неговите идеи, изпреварвайки го чрез подмолни действия. Нарича ги с истинските им имена – „лъжци“ и „крадци“.
„Дръжте се по-прилично, защото сме 4-5 човека. Уважавайте успеха. В България музикалната сцена е малка – всички се познават.” Казва, че сцената за него не е просто място за музика, а нещо много повече. В предстоящия му концерт, който NOVA ще излъчи на Великден, Любо прави нещо различно – оставя място за разговор. Това не е просто музикално събитие, а среща на човешко ниво. Разголване на душата. Публиката не идва само заради песните, а заради онези думи между тях, които докосват, които провокират размисъл и търсене.
“Борете се за любовта”, призовава той. Защото любовта не е даденост, а избор. Тя изисква усилие, грижа, насрещни действия. Карайте хората да ви обичат, казва Любо – не със сила, а с постоянство, с внимание, с откритост. „Един концерт може да бъде повече от шоу – може да бъде изповед. И понякога, именно там, в тишината между две песни, се ражда истинската връзка. Между артиста и публиката. Между човека и самия него.” Пред Мон Дьо, той признава, че в този разговор говори така, както би говорил у дома – с най-близките си хора. Без филтри, без игра и роли – за Бог, за любов, за това да останеш честен, когато никой не гледа. Защото тогава истинският човек излиза наяве. Напомняйки, че зад славата стои човек – „несъвършен като всички останали”.
