„Татко не дава, той е еколог.“ Това не е извадка от някаква зле написана политическа сатира. Това е буквална реплика на тогавашния министър-председател Кирил Петков, изречена пред вицепремиера Асен Василев, министри и депутати в Министерски съвет, по повод на отказа да се строи магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. И ако това не е емблема на политическо безсрамие, управленски инфантилизъм и държавна капитулация, не знаем какво е.
Защото не просто „татко не дава“. Татко – Петко Петков – активно участва в заседания, привиква министри, дава инструкции и командва цял кабинет, без да е избиран от никого, без да е назначаван, без да носи отговорност. Така изглежда държавност, завладяна от семейно-екологичен кръг, който блокира проекти от национално значение заради свои идеологически, политически и вероятно финансови интереси.
Нека си припомним фактите.
АМ „Струма“ трябваше да бъде завършена още през 2004 година, за Олимпиадата в Атина. Не се случи. Защо? Защото точно тогава започва координирана атака от „зелени“ НПО, зад които стои същият Петко Петков, срещу всички екологични оценки, свързани с проекта. Години наред се подават жалби, водят се дела, саботират се процедури. Не защото магистралата не е нужна. А защото се иска време – време, в което съдебната система да бъде объркана и случаите да попаднат на „удобен съдия“. Това се нарича не защита на природата, а удобна юридическа обструкция, легализирана през НПО фалшива загриженост.
А в резултат? 76 загинали. 400 ранени. Десетки семейства съсипани. Деца убити. Това е цената на „еко“ блокажа. Това е цената на „татко не дава“.
Но цинизмът не спира дотук.
Днес, същият Кирил Петков – вече не премиер, но все още гласовит политик – използва смъртта на дете край Телиш, за да обвини опонентите си, че не строят пътища. Само че той удобно забравя, че неговото правителство създаде законовата рамка за пълна парализа на инфраструктурните проекти, връщайки двуинстанционното обжалване за национално значими обекти. Същото, което „зелените“ използват години наред, за да блокират всичко – от магистрали до тунели.
Именно Петков и съмишлениците му върнаха с години назад проекта за тунела под „Шипка“, чрез План за управление на парк „Българка“, внесен от Борислав Сандов и изготвен от Тома Белев – и двамата част от зелената мрежа, водена не от интереса на гражданите, а от интереса на тесен, идеологизиран елит, който не плаща сметката.
И тук вече не говорим просто за политически спор. Говорим за морален позор.
Какво по-жестоко доказателство за лицемерието от това да блокираш магистрала с екологични жалби, а после да питаш защо няма пътища? Каква по-гротескна илюстрация на двойния стандарт от това да използваш трагедия, в която има загинало дете, за да атакуваш тези, които реално се опитват да построят нещо?
Проблемът с „татко не дава“ не е само в Петков. Проблемът е в политическата култура, която позволява такива хора да се изкачват до върха на държавата, без план, без визия, водени единствено от лични симпатии, семеен натиск и добре организирани зелени структури с квази-обществена легитимност.
Докато това продължава, докато националният интерес е заложник на екологични феодали, докато магистрали се спират с реплики от детска градина, ще броим още жертви по дефилетата, ще гледаме още жалби вместо багери и ще слушаме още лъжи от хора, които отдавна трябваше да мълчат, пише “Трибюн”.
