Навършват се 100 години от атентата в църквата „Света Неделя“. Това е най-големият терористичен акт в българската история, в който 134 души загиват на място, а 79 от около 500-те ранени умират по-късно от раните си, с което броят на жертвите достига 213. Заради случилото се в катедралния храм, 16 април 1925 г. е известен и като „Кървавия Велики четвъртък“.
След преврата на 9 юни 1923 г., убийството на лидера на БЗНС Александър Стамболийски и потушаването на Септемврийското въстание, БКП, под натиска на Коминтерна, решава да продължи въоръжената борба чрез терористични акции. През зимата на 1924-1925 г. са извършени няколко покушения, в планинските проходи действат чети. В края на 1924 г. е взето решение за извършване на голям атентат, с който да се „обезглави“ властта. За тази цел бившият член на БКП и клисар на софийската катедрала „Света Неделя“ Петър Задгорски помага на заговорниците да укрият на тавана на храма оръжия и боеприпаси.
До освещаването на храм-паметника „Св. Александър Невски“ църквата „Света Неделя“ е софийска катедрала. Построена през 1863 г. на мястото на стар параклис, в който е погребан сръбският крал Стефан Урош Трети Милутин, тя е наричана още „Свети Крал“. Поради този факт военната организация на БКП, под ръководството на Коста Янков, племенник на Райна Княгиня и зет на Димитър Благоев, взима решение да се убие достатъчно високопоставен политик, чието опело би събрало в катедралния храм цялото ръководство на политическия елит. Изборът пада върху о. з. ген. Коста Георгиев, депутат от Демократическия сговор, който на 14 април в 20 часа е застрелян до църквата „Свети Седмочисленици“, където отива на вечерна служба с дъщеря си. Погребението му започва в 15 часа на 16 април в църквата „Света Неделя“, присъстват Александър Цанков начело с министрите си, много народни представители и офицери. Липсва цар Борис Трети, срещу който два дни по-рано е извършен атентат в прохода Арабаконак.
Взривът се случва в 15:23 ч., докато софийският митрополит Стефан води церемонията в храма. Куполът на катедралата се срутва и много хора умират под развалините. Между ранените са премиерът Цанков, вътрешният министър ген. Русев, подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов, както и Андрей Ляпчев, Атанас Буров и военният министър ген. Вълков. По-късно на 16 април правителството се събира в Министерския съвет. Решено е да се обяви военно положение, което става с царски указ от 17 април.
