Винаги когато Великден за православни и католици съвпадне, както е тази година, иконата на Света Богородица Суфания в къщата на семейство Назур в Дамаск започва да мироточи. Историята на тази икона е свързана с България и катедралния храм “Св. Ал. Невски”.
През 1981 г. Николас Назур – сирийски православен християнин, който работел като фризьор в Германия, се прибира в родината си. На път минава през София и решава да се помоли в “Св. Ал. Невски”. На излизане от храма купува от църковния магазин 10 малки реплики на “Казанската Богородица” в пластмасови рамки за подарък на роднини и приятели. Една запазва за себе си.
Следващата година се жени за Мирна – сирийска католичка. Шест месеца след сватбата – на 27 ноември 1982 г., Мирна забелязва, че от иконката, поставена на нощното им шкафче, тече благовонно масло. Тя слага отдолу чинийка, но скоро трябвало да намери по-голям съд, защото иконата не спирала да мироточи. Дланите на Мирна също започват да се омазняват.
Семейството се свързало с Антиохийската православна църква в Дамаск и оттам изпращат трима духовници, за да проучат случващото се – владиката Павел Бандали и двама монаси. Веднага щом църковните пратеници си тръгват, на прага се появяват двама мъже от сирийската тайна полиция заедно с лекар. Разглобяват рамката, гледат изображението на иконата и даже откъсват ъгълче от нея за изследване в лаборатория. Карат Мирна да си измие ръцете пред тях, но маслото отново се появява по дланите й. Лекарят проверява дали нещо не е скрито в ръкавите на дрехата й. Накрая след много чудене служителите сглобяват отново иконата, а маслото продължава да тече от нея. Тръгват си, като казват: Бог е велик.
За чудото се разчува бързо и в къщата на семейство Назур започват да прииждат тълпи богомолци, търсещи изцеление, както и обикновени любопитни.
“Беше малко след сватбата ни, може да се каже, че беше меденият ни период, а не можехме да влезем в спалнята си, защото беше пълна с хора, които се молеха. Дори в леглото ни имаше болни Трябваше да спим на дивана в хола”, спомня си Николас Назур.
Мирото, което излиза от иконата е изследвано и се установява, че е изключително чист зехтин с майоран. Междувременно с Мирна започват да се случват необясними неща. Тя е спохождана от видения, а след това ръцете, краката и челото й започват да кървят – белег за стигма – една от най-впечатляващите религиозни мистерии.
Антиохийската църква признава реликвата от къщата на семейство Назур за едно от съвременните чудеса на православието – мнозина твърдят, че молитвите им били чути, а други, че са получили чудодейно изцеление.
Кървавите рани се появяват по тялото за пръв път в петък, на 25 ноември 1983 г. към 16,30 ч следобед и зарастват отново малко преди полунощ. Кървят дланите, краката, челото, а една резка се отваря и под ребрата. Според изследователите това е типичен белег за съпреживяване на мъките Христови на кръста.
Ватиканът и различни църковни организации започват да изпращат лекарски екипи и учени, които подлагат тялото на Мирна на най-различни изследвания и тестове. Някои от сеансите, в които тя получава видения и разкъсвания на целостта на кожата, придружени с кървене, и процесът на зарастване, са фотографирани и заснети с видеокамери.
След първата стигма Мирна изпада още четири пъти в подобни състояния и те са документирани. Това се случва винаги в четвъртък преди Разпети петък през 1984 г., 1987 г., 1990 г. и 2001 г. Това всъщност са години, в които различните християнски църкви отбелязват Великден заедно. Когато католици и православни празнуват поотделно, Мирна казва, че не чувства нищо, а иконата, купена от България, не пуска миро.
Антиохийската църква признава реликвата от къщата на семейство Назур за едно от съвременните чудеса на православието. Иконата става известна като Св. Богородица Суфания по името на улицата, на която в Дамаск се намира къщата на Мирна и Николас. Някои изследователи на чудото обаче правят и друга връзка. Името случайно или не е свързано с българската столица София, което на арабски се изговаря „суфия“ и е понятие, което идва от гръцки и носи смисъла на Божията премъдрост.
След събитията от 1982 г. през всичките следващи години вратите на скромната къща на Мирна и Николас в Дамаск остават отворени, за да могат хората да се молят пред иконата, ако имат нужда от помощ и утеха.
Семейство Назур не приемат дарения. Всичко се прави безкористно, защото по време на едно от виденията Божията майка казала на Мирна да не спира никого да дохожда при чудодейния образ.
От началото на 80-те години на миналия век до днес пред малката иконка, купена от „Св. Ал. Невски“, са се изредили стотици хиляди хора. Мнозина твърдят, че молитвите им са били чути, а други свидетелстват, че са получили чудодейно изцеление.
