Великден е най-големият християнски празник, отбелязван с особена тържественост и духовна наслада. Освен че символизира възкресението на Иисус Христос, този ден е и повод за имен ден на много българи, чиито имена са свързани пряко с празника и неговата символика.
Кои имена черпят на Великден?
На самия ден на Възкресение Христово имен ден празнуват:
Велик, Велика, Велико, Велислав, Велислава – производни от думата „велик“, която се свързва със значимостта и славата на празника.
Възкресия, Възкресен, Възкресена – рядко срещани, но носещи силна символика имена, произлизащи от „възкресение“.
Анастас, Анастасия – от гръцки произход, означава „възкръснал/а“. Макар по църковния календар тези имена да се отбелязват на 22 април (или на друга дата в зависимост от календара), в народната традиция се среща именуване и черпене именно на Великден.
Пасха, Паскал, Паскалина – от еврейското „Песах“, което означава „минаване“ и се свързва с избавлението и спасението, както в Стария, така и в Новия завет.
Народна традиция и съвременни интерпретации
Много хора с имена, които не присъстват в официалния църковен календар, но са свързани с тематиката на Великден, избират да отбележат имен ден именно на този ден. В някои краища на България също така се среща и празнуване от хора, носещи имената Люба, Надежда, Вяра и Радост, тъй като празникът носи точно тези послания – любов, надежда, вяра и радост от възкресението.
Празник отвъд календара
За разлика от други именни дни, които са фиксирани в календара, този на Великден е подвижен и зависи от датата на самия празник – всяка година той се пада в различен ден според православния календар.
Независимо дали е отбелязан по канон или по народен обичай, именният ден на Великден носи със себе си особена светлина и духовност. И както повелява традицията – „Христос Воскресе!“ – на този ден поздравът звучи с още по-голяма сила за всички, които носят великденски имена.
