Докато векове наред се спори за датата на рождението на Исус Христос, то времето на неговото възкресение вече се счита за почти ясно. Според учени най-вероятно чудото, описано в Библията, се е случило на 5 април през 33 година от новата ера.
Евангелистите описват, че два дни преди това събитие е имало силно земетресение и дори слънцето се е скрило. Това се е случило на 3 април, когато Божият син е разпънат на кръста на хълма Голгота, тогава на северозапад извън стените на Йерусалим.
„И когато Исус отново извика със силен глас, издъхна… Земята се разтресе, скалите се разцепиха и гробниците се отвориха“, гласи Светото писание, което дава сведения за вероятно земетресение в онези тъжен ден.
Земетръсната активност в региона анализират преди време геологът Джеферсън Уилямс заедно с колеги от Германския изследователски център за геонауки. Те взимат проби от плажа на СПА курорта Ейн Геди в близост до Мъртво море. Сондажите показват ясно годишни слоеве на отлагане в седиментните. Така се разкри, че най-малко две големи земетресения е имало там. За едното има сведения, че е станало в 31 г. пр. Хр. А другото се е случило някъде между 26 – 36 година от новата ера. Последният период съвпада с „годините, когато Пилат Понтийски е прокуратор на Юдея – човека, който осъжда Христос на екзекуция чрез разпъване на кръст според евангелието от Матей“, коментира Уилямс. Той добавя, че „денят и датата на разпятието (Разпети петък) и на Възкресението после са известни с достатъчна степен на точност, но годината е под въпрос.
Светлина по този въпрос хвърля публикация в сп. „Нейчър“ (Nature, автор Колин Хъмфрис и Греъм Уодингтън). Изследването там сравнява сведенията от четирите евангелия плюс тези, идващи от Тацит в „Анали“ (XV, 44). Учените вземат предвид данните и от еврейския календар и астрономическите изчисления и правят извода, че 3 април 33 г. е било разпятието, а на 5 април е станало Възкресението.
По отношение на второто знамение то Библиите на редица християнски конфесии на Запад вече са преработени така, че в прав текст говорят за затъмнение. Например една американска статия гласи следното: „Беше около обяд и тъмнина настъпи по цялата земя до три часа следобед поради слънчево затъмнение.“ Другите версии на старогръцките преводи описват: „Слънцето спря да грее“ и „Слънцето потъмня“.
Някои учени обаче отричат възможността за слънчево затъмнение, тъй като максималната продължителност на априлското тогава би била 7 минути и 32 секунди, а не три часа. Твърде е възможно свидетелите да хиперболизират. От друга страна, вярващите казват, че невъзможното за човека е възможно за Бога.
На другата страна на везната стои една хипотеза на астрономи от НАСА.
Според нея „християнските текстове споменават, че Луната се е превърнала в кръв след разпъването на Исус, което потенциално се отнася до лунно затъмнение. По време на това астрономическо явление месечината придобива точно червеникав оттенък. Използвайки този текстов източник, изследователите откриват, че на 3 април, 33 г. сл. Хр., е настъпило лунно затъмнение. И то е било видимо от територията на Йерусалим.
Учените обаче нямат обяснение на онова, което съобщават евангелистите за дните около Пасхата: „Телата на много свети хора, които бяха починали, бяха възкресени. Те излязоха от гробовете след възкресението на Исус и влязоха в светия град и се явиха на много хора”.
