От първия ден на встъпването си в длъжност министър Мариан Бачев започна да решава натрупани с години проблеми в сферата на културата. Паралелно с наваксването на множеството забавени процедури и казуси екипът на Министерството стартира дейностите по изпълнение на заложените в управленската програма цели, мерки и приоритети в областта на културата. В отчетния период имаше и извънредни ситуации, при които министър Бачев и екипът му реагираха бързо и в добър синхрон с останалите държавни институции.
Ето и някои от основните акценти от отчета:
– В рамките на Бюджет 2025 бе осигурено по-голямо финансиране за култура – с близо 15% спрямо предходната година;
– Осигурено бе финансиране за неизплатените от 2024 г. средства в сценичните изкуства, културното наследство и регионалните дейности. Към момента няма забавени плащания.
– Обявени са 17 от общо над 30 необявени конкурса, някои от тях с изтекли през 2023 г. срокове. Проведени са конкурсите за директори на Националния учебен комплекс по култура в Горна баня и на Националното училище за танцово изкуство в София.
– За първи път от приемането на Закона за закрила и развитие на културата през 1999 г. започна процедура по изготвяне на Национален културен календар. В началото на месец май 2025 г. предстои да бъде публикувана публична покана за набиране на предложения за събития, които да бъдат включени в Националния културен календар за следващата година – нещо, което не се е случвало в последните 26 години.
– Въпреки липсата на държавен бюджет до края на месец март, планираните фестивали, конкурси, събития и чествания в рамките на първото тримесечие на годината бяха финансово обезпечени.
Осигурено е и провеждането на 13-я Национален събор на народното творчество в Копривщица.
– Съвместно със Секретариата на ЮНЕСКО и българските институции бе намерено решение за спасяването на домакинството на страната ни на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО под председателството на проф. д-р Николай Ненов в Централата на организацията в Париж. По този начин се защити международния авторитет на България, която остава активно ангажирана към опазването на световното културно и природно наследство и ще продължи да бъде активен и уважаван член на международната организация.
– Сред осъществените законодателни инициативи бяха приетите от Министерски съвет промени в Закона за филмовата индустрия, с които се осигуряват условия за финансиране на дейности, свързани с промоция и показ на филми. Предприети са конкретни действия за преодоляване на дефицитите в Закона за авторското право и сродните му права, свързани с ефективната гражданскоправна защита на индивидуалните права на автори и носители на сродни права. Стартира и работата по изменение на Закона за радиото и телевизията във връзка с прилагането на Европейския акт за свобода на медиите към българското законодателство.
– С финансовата подкрепа на Министерство на културата от началото на годината бе реализирано участието на страната ни в едни от най-големите международни събития в областта на литературата и книгата – Международния панаир на книгата в Лондон, Панаира на книгата в Лайпциг, Панаира на детската книга в Болоня, Международния панаир на книгата в Подгорица, където България след броени дни ще е страна на фокус.
В международен план също така е осигурено и националното участие на страната ни на тазгодишното издание на авторитетното Венецианско биенале за архитектура.
– В рамките на Проект „Цифровизация на музейни колекции, библиотеки и архиви” от Плана за възстановяване и устойчивост е осъществен значителен напредък по създаването на електронна платформа за културното наследство на България.
