Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) предлага вариант производството за личен фалит да бъде опростено и много по-евтино за длъжниците. Това каза за БТА председателят на Камарата Георги Дичев.
Той посочи, че КЧСИ следва принципната си позиция, че е необходимо приемането на такъв закон у нас.
Смятаме обаче, че приетите на първо четене проектозакони повтарят в много голяма степен непреодолимите слабости на предходния проект и не постигат основните цели, които преследват, а именно справедливо удовлетворяване на кредиторите и погасяване задълженията на длъжниците. Отново се предлага модела на търговската несъстоятелност с всички, свързани от това неблагоприятни последици за българските граждани. Не се разрешават двата основни проблема на предходния проект – изключително тромаво и сложно съдебно производство, което в огромния брой от случаите още с образуването си ще води до спиране на изпълнителните дела, както и изключително високата цена, която длъжниците ще трябва да плащат за него, обясни Дичев.
Предвид, че от закона ще се ползват най-бедните български граждани, за да се превърне той в работещ, какъвто според нас не е, следва да се промени цялостната му концепция, като се въведе опростено и много по-евтино за длъжниците производство, коментира той.
Разбираме, че заради включването му в Плана за възстановяване и устойчивост няма време за генерална ревизия, но би могло с няколко промени да се отстранят най-големите слабости, така че добросъвестните граждани да могат да се ползват от закона. Така и не получаваме смислен отговор защо не се приемат нашите предложения, които значително опростяват производството и намаляват в пъти цената, която ще плащат длъжниците, каза още Георги Дичев.
В конкретика той посочи, че на първо място компетентният съд следва да е районният, а не окръжният, да се замени фигурата на синдика с тази на управителя, а в случаите на висящо изпълнително производство срещу длъжника за управител да се назначава съдебният изпълнител, пред когото същото е образувано.
При образуване на изпълнително производство съдебният изпълнител проучва имущественото състояние на длъжника, налага обезпечителни мерки върху него и го описва, следователно, тази информация и действия следва и могат да бъдат използвани за целите на несъстоятелността. По този начин значително ще се намалят разноските по процедурата в интерес на длъжниците и кредиторите, които няма да заплащат проучването на имуществото, налагането на обезпечителните мерки и неговото описване. Това ще позволи да се намалят драстично и възнагражденията на управителите, когато те са съдебни изпълнители, каза Дичев.
Не знам каква ще бъде реакцията на хората, които подадат молби за фалит по новия закон, когато разберат, че трябва да платят няколко хиляди лева само за възнагражденията на синдика, това е заложено във всички проекти. Единственият „аргумент“ срещу тези наши предложения е, че длъжниците искали да избягат от съдебния изпълнител, а така отново щели да се срещат с него. Но това освен, че е несериозно, не е и вярно. Ние имаме информация от около 1 млн. изпълнителни дела и можем отговорно да заявим, че хиляди български граждани са във фактически фалит, те искат и очакват проблемите им с правосъдието и кредиторите да приключат и да започнат живота си начисто. За тях е много по-добре да комуникират с познатите им съдебни изпълнители, които работят по подробно разписани законови процедури и под строгия контрол на множество държавни органи, отколкото с нерегламентирани структури, които събират вземания, смята председателят на Камарата. Още повече, че съдебният изпълнител може да извършва действия само, ако длъжникът притежава секвестируемо имущество, а адресатите на закона не притежават такова. Това обаче не спира тези, които извън закона събират вземания. За добросъвестните граждани, които законът цели да защити, най-важното е да започнат начисто без никой да може да ги притеснява за старите задължения. Разбира се има и други и то множество длъжници, които всячески се стремят да ощетят своите кредитори, спрямо тях нашите предложения действително ще имат възпиращ ефект. Но точно тези лица изрично са изключени от предоставяната със новия закон защита, тя е само за добросъвестните, допълни Георги Дичев.
Най-големият проблем, според КЧСИ, след приемането на закона е, че наред с гражданите, които отчаяно се нуждаят от защита, хиляди недобросъвестни лица ще се опитат да се възползват. Поне това сочи опитът на други държави, например на Румъния. Уредбата е такава, че обстоятелствата за добросъвестност ще се приемат за налични с декларация от длъжниците, не очакваме и без това натовареният съд служебно да проверява всяко едно от тях, което ще доведе до автоматично спиране на хиляди изпълнителни производства. Именно за това сме предложили съдът да ползва доклад от съдебния изпълнител, пред когото има висящо изпълнително производство срещу длъжника за проверка на заявените обстоятелства, каза още председателят на Камарата.
По отношение на законодателството, касаещо лицата обслужващи кредити, с което се смята, че ще се въведе по-детайлна регулация в работата на колекторските агенции, Дичев заяви, че текстовете са в изпълнение на европейска директива, която цели да предпази банките от натрупване на лоши кредити като стимулира вторичния пазар на такива кредити, включително и чрез повишаване на цените.
Същевременно се въвеждат и множество защити за длъжниците, включително и чрез строга регулация на лицата, обслужващи кредити, които са търговски дружества. Това всъщност са колекторските компании, които както знаем у нас все още нямат изрична законова регламентация. Самата директива предвижда, че съдебните изпълнители могат да извършват действия по обслужване на кредити, но само в случаите, когато купувач на кредити им ги възложи. У нас купувачи на банкови кредити са основно колекторските компании. Смисълът на директивата в тази част е да даде още една възможност на купувача на кредити, още повече да гарантира защита на правата му, за да може същият да има интерес да купува кредити, което пък ще доведе до по-висока цена при продажбата им от банките, поясни Дичев. Става въпрос за доброволни действия, без принуда, без запори на сметки и заплати, само писмена или телефонна комуникация, и то безплатни за длъжника. По този начин се въвежда европейската практика да се дава възможност на длъжниците преди съдебната фаза и принудителното изпълнение да погасяват задълженията си доброволно, разсрочено и безплатно в комуникация със съдебните изпълнители. В законопроекта на Министерския съвет става въпрос само за банкови кредити, но този подход следва да се разшири и за другите задължения, каза председателят на Камарата.
Колкото до идеята за разширяване на правомощията на частните съдебни изпълнители (ЧСИ), Дичев посочи, че обективните процеси в Европа в последните 20 години относно въвеждането на множество механизми за разтоварване на съдилищата са довели до възлагане на съдебните изпълнители на различни други дейности, които подпомагат правосъдието и гражданите.
В повечето държави вече е обичайна практика съдебните изпълнители да събират вземания по механизма на „доброволното изпълнение“, да документират фактически обстоятелства като състояния след наводнения, пожари, строителство, интернет съдържание, използването на търговски марки и много други, които служат като доказателства в съда, да провеждат доброволни продажби на имущество по искане на собственика. Във Франция например от 2014 г. собствениците на апартаменти могат да ги ползват и като управители на етажната собственост, което е намалило значително междусъседските спорове и натрупването на задължения от некоректни собственици. Дори в една Сърбия, която не е член на Европейския съюз, от много години задълженията към комуналните компании на гражданите задължително минават през доброволното им събиране от съдебните изпълнители, което е безплатно за длъжниците. Само ако през тази процедура дълговете не се платят, компаниите могат да се обърнат към съда и след това съдебните изпълнители да ги събират вече принудително. Става въпрос за много малки задължения – няколко неплатени сметки, но когато те се събират по съдебен и принудителен ред дългът нараства в пъти, от което страдат длъжниците, каза Георги Дичев.
Според него по този начин, освен че се разтоварва съдът от излишни дела и се помага на гражданите, професията в Европа продължава да се развива и да предлага все по-високи стандарти и качество.
У нас обаче започнаха точно обратните процеси – на популистко, антидържавническо хулене на съдебните изпълнители и на постоянното им законодателно ограничаване. Резултатът е че от няколко години професията на ЧСИ се бори не за подобряване, а за оцеляване. От 220 колегите са вече само 180, като много от тях ни предупреждават, че повече не могат да издържат канторите си и ще ги затварят. Трябва обаче да си даваме ясна сметка, че във вселената няма празно пространство, когато държавата не предоставя ефективна защита на съдебно признатите права на нейно място се наместват нерегламентирани структури, познати ни до болка от близкото минало, каза също председателят на Камарата.
