Върховният административен съд остави възможност за засекретяване на съдебни решения, като най-сетне се произнесе по Тълкувателно дело, образувано още през 2021 г. Тълкувателните решения имат силата на закон. ВАС постанови, че съдебните актове по дела, по които е приложена класифицирана информация, се публикуват в частта на техния диспозитив (той отразява какво решава съдът), а мотивите се публикуват само тогава, когато в тях не се обсъжда класифицирана информация. В момента съдилищата не публикуват нито актовете, нито диспозитивите по секретни дела.
Според Европейската конвенция за защита правата на човека публичността на съдебния процес е основна гаранция за неговата справедливост и е един от основните принципи на всяко демократично общество, мотивират се съдиите. Публичността, като гаранция за добро правосъдие и създаването на доверие в обществото, е заложена като основен принцип и в българската Конституция и Хартата за основните права на Европейския съюз.
Съдът е задължен да мотивира актовете си, като мотивите съдържат отговор на въпросите, поставени за разрешаване по делото, а диспозитивът посочва каква е формираната воля на съда. Когато съдът в мотивите включва или обсъжда класифицирана информация, то тогава те не трябва да бъдат публикувани. Техническото заличаване само на класифицираната информация от текста води до нарушаване на логическото съдържание и последователност на изложението и така не се постига преследваната с публичността на съдебните актове цел, обясняват върховните съдии. В становището си до ВАС Висшият адвокатски съвет, прокуратурата и още куп други институции като ДАНС и ДКСИ застъпваха тезата, че трябва да се публикуват и мотивите по секретните дела, като се заличава само класифицираната информация.
По идентично тълкувателно дело Наказателната колегия на Върховния касационен съд се произнесе още през 2014 г. Тогава върховните съдии решиха, че съдебните актове по дела, по които има доказателства, събрани със специални разузнавателни средства, се публикуват изцяло (диспозитив и мотиви). А когато делата са гледани при закрити врати заради държавна тайна, то се публикуват диспозитивът и мотивите в частта, в която не се коментира информация, представляваща държавна тайна.
Наскоро България беше осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за това, че крие мотивите, с които бившият министър на вътрешните работи от ГЕРБ Цветан Цветанов беше оправдан по едно от делата срещу него – за позволено незаконно тайно наблюдение.
В момента пред ВАС виси и още едно тълкувателно дело, засягащо публичността по делата. Става дума за опита на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов да извади прокурорските актове от обхвата на Закона за достъп до обществена информация, пише „Сега“.
