За нарушения на пътя вече ще може да не се налага административно наказание, а да „минават“ само с предупреждение, когато представляват маловажен случай. Това следва от постановеното единодушно днес решение на Конституционния съд.
Той обяви за противоконституционно (частично в почернената част) правилото на чл. 189з от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), който гласи: „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“. В чл. 28 от ЗАНН е регламентиран т. нар. маловажен случай на административно нарушение (виж разпоредбата в карето), пише „Лекс“.
Забраната на маловажния случай беше оспорена в КС от районния съдия от Пловдив Георги Гетов. Причината той да се обърне към КС беше оспорено пред РС-Пловдив наказателно постановление, с което на шофьор е наложена глоба от 200 лв. и му се отнема книжката за шест месеца. Нарушението на мъжа е, че е хванат зад волана на автомобил с транзитни табели два дни след като е изтекло разрешението за тях. Защитата му изтъква, че случаят е маловажен, т.е. би следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН, но съгласно чл. 189з ЗДвП това е недопустимо (повече за искането виж тук).
Кой случай е маловажен определя §1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН – това е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че чл. 29 ЗАНН забранява да се прилага чл. 28 ЗАНН за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Т.е. и след постановеното днес от КС решение няма да е възможно пияни или дрогирани нарушители на пътя да минават само с предупреждение.
„…за държавата в лицето на законодателя съществува позитивно задължение да осигури правна рамка на законово ниво, която да обезпечи реализиране на административнонаказателната отговорност в съответствие с конституционните изисквания. В този смисъл мяра за конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 189з ЗДвП са ценностите и принципите, защитени от Основния закон, доколкото те се проявяват в дейностите по определянето (чрез законотворчество) и реализирането (чрез правоприлагане) на наказателната политика“, обяснява КС в решението си.
И сочи, че конституционните изисквания са административнонаказателните разпоредби не само да оценяват определени деяния като ценностно нежелани, но и да степенуват в сравнителен план тежестта им, свързвайки всяко нарушение с налагането на определена санкция.
„Оспорената разпоредба на чл. 189з ЗДвП съдържа изрична забрана по отношение на правоприлагащите органи да прилагат по отношение на всички административни нарушения, уредени в ЗДвП, правните последици, които квалифицирането на административното нарушение като маловажен случай предвижда (замяна на административното наказание с предупреждение). По този начин – генерализирано – законодателят изключва приложимостта на маловажния случай като общ институт в ЗАНН. Тази забрана в определени случаи рефлектира върху реализацията на държавната наказателна политика, осъществявана от административнонаказващия орган и от съда чрез установяване и санкциониране на нарушението по надлежния ред“, заявяват конституционните съдии.
И допълват, че при квалифицирането на деянието като маловажен случай по реда на ЗАНН административнонаказващият орган и съдът правят оценката си с оглед на конкретните факти – липсата или незначителността на вредни последици от деянието или наличието на други смекчаващи отговорността обстоятелства, които значително понижават обществената опасност, като в този случай преценката им е фактическа.
„Тя цели да определи в каква степен субектът е длъжен да отговаря пред държавата и обществото за противоправното си поведение и обхваща действия по индивидуализация на административнонаказателната отговорност, така че наложеното наказание да е съответно на тежестта на нарушението и личността на дееца.
В този смисъл институтът на маловажния случай позволява дискреционната преценка на правоприлагащия орган да отчете спецификата на конкретното деяние и на дееца и да не позволи административнонаказателната репресия да се реализира по начин, който би бил правно неоправдан с оглед постигане на целите на специалната и генералната превенция и несправедлив с оглед на прекомерното засягане на правната сфера на дееца. Ако законодателят не предвиди изрично привилегировани състави на маловажни случаи и същевременно по генерализиран начин забрани приложението на чл. 28 ЗАНН, даващ възможност за замяна на административното наказание с предупреждение, както и ако липсва възможност за налагане на алтернативно наказание, правните инструменти, с които правоприлагащият орган разполага, за да извърши надлежна индивидуализация на административнонаказателната отговорност, са недопустимо ограничени“, пише КС.
Той подчертава, че административнонаказващият орган и съдът са тези, които извършват индивидуализацията на административнонаказателната отговорност и налагат административните наказания.
„В този смисъл, с въведената в оспорения чл. 189з ЗДвП генерализирана забрана, лишаваща административнонаказващия орган и съда от правомощието да заменят административното наказание с предупреждение, законодателят излиза извън конституционно установените граници на своята компетентност. В нарушение на принципа на разделение на властите, прогласен в чл. 8 от Конституцията, той осъществява недопустима намеса в чужди правомощия, тъй като предвижда генерализирано ограничение по отношение на правоприлагащите органи да изпълняват функциите си в рамките на административнонаказателния процес“, заключава съдът.
КС заявява, че със забраната за приложение на маловажния случай за нарушения на пътя законодателят изначално определя, че всеки нарушител на ЗДвП по презумпция извършва немаловажно нарушение, без значение на конкретните факти. И стига до извода, че така на практика се прегражда достъпът на наказаните до съд, който има компетентност в пълнота да провери законосъобразността и справедливостта на наложеното наказание и да извърши неговата индивидуализация. Това води и до невъзможност да се осъществи правото на справедлив съдебен процес.
„Правилната индивидуализация на административнонаказателната отговорност изисква съблюдаване на принципите на справедливост и хуманност. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде, самоцел на държавата – то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение“, подчертава съдът.
И допълва, че наказание, което не е съобразено с индивидуалната степен на обществената опасност на деянието и на дееца, не би следвало да бъде налагано в правна система, основана на принципите в правовата държава. „Липсата на възможност за замяна на административно наказание с предупреждение заедно с множеството абсолютно определени санкции в конкретната правна уредба лишава съда от възможност да въздаде справедливост чрез индивидуализация на наказанието“, категоричен е КС.
И единодушно заявява, че въведената в чл. 189з забрана нарушенията по ЗДвП да се третират като маловажни случаи „по недопустим начин поставя практиката пред необходимостта да търси компромисни варианти за изход с цел спазване на принципите на пропорционалност и справедливост и преодоляване на дисбаланса в законодателството чрез изкуствено адаптиране на норми от Общата част на Наказателния кодекс, което има потенциала да доведе до липса на предсказуемост и стабилност в съдебната практика“.
