Какъв ще е курсът между лева и еврото след като въведем единната валута? Може ли да сме сигурни, че ще се запази сегашното съотношение? Как ще се закръглят цените, но и заплатите и пенсиите? Отговорите на тези въпроси – от Нели Тодорова в рубриката „Еврото – въпроси и отговори”.
В първото издание на рубриката в „Здравей, България” зрителите изпращат своите въпроси. Едно от първите питания е за курса на еврото.
Въпросът идва от студент, който пише, че според всички професори занимаващи се с икономика, напълно е възможно в последния момент при преминаването курса да не е 1.95583, а да 2.95 или дори 3.95. Доколко е възможно това и доколко ни е сигурен сегашния курс? Чисто теоретично промяна в съотношението лев – евро е възможна. На практика обаче няма как да се случи. Първо ние сме вече в чакалнята при настоящия курс, второ той не може да се промени без наше съгласие. И трето – българският парламент още преди години гласува, че единственият курс при който ще се въведе у нас единната валута е този.
И стигаме до следващите въпроси – как ще изглеждат доходите ни в евро.
Превалутирането на минималната пенсия – от 630, 60 лева колкото ще е през януари догодина трябва да стане малко над 322 евро. Средната пенсия 498 евро. Залагаме тук настоящата минимална заплата, защото не знаем каква ще е тя догодина – сегашните 1077 лева ще станат малко над 550 евро. Средната – 1175.
Важно е да отбележим, че при закръглянето на доходи важи правилото ако третия знак след точката е по-голям от 0 – вторият се закръгля нагоре. И ако при цените закръгляне нагоре не се допуска, то според БНБ работодателите могат да закръглят – тези заплати могат да станат 551 лв. Или 1176.
Етикети с цени и в лева и в евро трябва да започнем да виждаме 1 месец след като се вземе решението, че от 1-и януари въвеждаме единната валута. Ако приемем че ЕК и ЕЦБ кажат „да“ в началото на юни – до окончателното решение може да мине още време. Приемаме, че то се обявява през юли. Това би означавало че още от август етикетите вече ще трябва да са с 2 цени. До декември плащаме само в левове, но виждаме двете цени. След това през целия януари ще се плаща и с лев и с евро. А от 1 февруари трябва да остане само еврото.
Как ще изглеждат цените на някои основни стоки?
Тук правилото за закръгляне казва, че центовете са нагоре, ако третият знак след запетаята е 5 или повече. Иначе казано – един хляб от 2 лева – трябва да струва 1 евро и 2 цента. Допустимото закръгляне нагоре е при яйцата – 10 броя, за които сега плащаме 6 лева – трябва да станат 3 евро и 7 цента.
Тук притеснението на хората е че закръглянето всъщност ще изглежда различно – особено при по-евтините стоки – например кофичката кисело мляко ще стане просто 1 евро, а свинското 9 например.
За такива закръгляния обаче са предвидени сериозни глоби за търговците. При първо нарушение санкцията е между 600 и 7000 лева , а при второ може да достигне и 14 хиляди.
А дали инфлацията няма да се надуе не само заради злоупотреби от закръглянето, но и заради това че след като влезем в еврозоната, банките ще се окажат с много свободни пари, които ще се излеят под формата на кредити и така ще се вдигне инфлацията допълнително?
Според правилата в момента банките в България са длъжни да заделят като резерв 12 процента от всеки влог. На 100 лева – те трябва да блокират 12. След като въведем еврото вече ще важат правилата на ЕЦБ и задължителните резерви на банките ще се намалят до 1 процент. В БНБ пресмятат, че ще се освободят около 15 милиарда лева.
Народната банка не очаква този ресурс да се излее на пазара, а по-скоро средствата да продължат да се държат при тях, за което вече ще могат и да печелят от лихва – ако парите стоят в т.нар. Депозитно улеснение. Опитът на Хърватия показва, че по-голямата част от освободените средства са останали в централната им банка.
През първата година от присъединяването им към еврозоната ръста при жилищните и потребителските кредити се запазва както е било преди присъединяването.
Според експерти едва ли ще се стигне до изливане на всички тези пари като кредити у нас, тъй като и в момента банките имат достатъчно свободни пари, за да отпускат заеми. Иначе биха вдигнали лихвите по депозитите.
Има опасения, че въпросните 15 млрд. лева могат да се насочат към централите- банки майки – което не е изключено – но ако става въпрос за изтегляне на капитал – то това се контролира от централната банка. Освен това няма логика търговска банка да иска да намали капитала си. Има и друга възможност – тези освободени средства да се дадат на банките майки като заем – а те да спечелят от лихвата.
