Едва ли в света има по-завладяваща мистерия от тази за праисторическото чудовище Лох Нес, която вече над 90 години пали въображението на милиони хора по света.
Всяка година около милион ентусиазирани “ловци” обсаждат най-голямото езеро във Великобритания с дължина 23 км и дълбоко до 230 метра, наблюдавайки ден и нощ повърхността му с надеждата да видят мечтаната гърбица на Неси. И макар че това е най-издирваният звяр на планетата, до ден днешен никакви сонари, дълбоководни проучвания, дронове, подводни, термични и инфрачервени камери не са успели да го заснемат.
Но очарователната загадка продължава да омагьосва, защото възможността за съществуването на плезиозавър от ерата на динозаврите, изглежда, е феномен, на който човешкият ум не може да устои. Възможно ли е обаче Шотландия да е изключение от еволюцията и да е приютила частичка от изчезналия свят на динозаврите?
В търсене на истината “Космос” разговаря с двама световноизвестни учени. Единият е прочутият консултант на култовия филм “Джурасик парк: Доминион” проф. Стив Брусати, който е палеонтолог и еволюционен биолог в Единбургския университет. С над 150 научни статии, 6 книги, превърнали се в бестселъри, за възхода и падението на динозаврите той също така е и постоянен научен консултант на екипа на BBC Walking With Dinosaurs – поредица, гледана от над 700 млн. души по света.
“За съжаление, няма начин плезиозавър или друго влечуго от епохата на динозаврите да оцелее 66 милиона години и да се озове в езеро в Северна Шотландия, образувано от ледници преди 10 000 години – обясни проф. Брусати. – Любопитен факт е, че все пак подобни морски чудовища някога са живели в района на днешна Шотландия.
Откриваме кости на плезиозаври и ихтиозаври и други морски влечуги в скалите от юрски период на остров Скай и на други места в Шотландия. Днес може там да няма чудовище от Лох Нес, но такива е имало във водата преди повече от 100 милиона години.”
Подобно мнение, но с различни нюанси сподели пред “Космос” световноизвестният учен от департаментите по биология и зоология в Университета в Оксфорд проф. Тим Коулсън. Самият той изследва еволюцията и хищниците в Йелоустоун, в Океания, и има редица научни награди, включително от Кралското общество. Проф. Коулсън също бе категоричен, че съществуването на подобни чудовища след изчезването им преди 66 млн. години днес все някак трябва да бъде засечено – независимо дали чрез намирането на кости след този период, или случайно уловени останки в риболовните мрежи. “През последните 66 милиона години не са откривани големи морски влечуги, освен костенурки и соленоводни крокодили. Но са намирани доста останки от тези видове от периода преди 66 милиона години, когато всички нептичи динозаври са измрели”, казва Коулсън.
Според него има още един аргумент – никъде другаде в Шотландия не са набюдавани чудовища освен в Лох Нес. “Това означава, че цяла популация от големи влечуги би трябвало да е оцеляла в Лох Нес в продължение на 66 милиона години и тази популация вероятно ще трябва да наброява днес стотици екземпляри. Щяхме да ги виждаме през цялото това време, ако бяха там. Но не сме ги виждали”, казва професорът.
“Наскоро някой ми писа, че през 30-те години на миналия век в езерото Лох Нес са били заведени да поплуват камили – като част от някакво военно учение. Не съм се опитвал да проверя това – наистина изглежда малко странно. Този човек обаче твърди, че първоначалните наблюдения на чудовището съответстват на времето, когато камилите са плували в езерото. Може би това би могло да обясни необичайното предполагаемо наблюдение”, добавя Коулсън.
И макар твърденията за чудовище в Лох Нес да са от 1933 г., още през 565 г. ирландският монах св. Колумб в биографията си записва, че е имал близка среща със звяра в сладководното езеро. То атакувало плувеца, завлякло го на дъното и той едва се спасил. По-късно пуснал свой последовател във водите и когато чудовището изскочило, св. Колумб му заповядал да се оттегли.
Разбира се, свидетелството се оказва напълно достатъчно да запали въображението на хората, когато през 1933 г. местният вестник Inverness Courier съобщава, че от автомобила си двойка е забелязала “огромно раздвижване” във водата, придружено с кипяща пяна. Новината води до масова истерия. Съществото приличало на дракон или на праисторическо влечуго.
Вестниците са засипани с десетки писма кой какво някога е виждал – от гигантска змия до чудовище, подобно на риба.
Месеци по-късно, през 1934 г., мотоциклетистът Артър Грант, обикаляйки езерото, твърди, че се е сблъскал със звяра, и прави негова рисунка – от нея става ясно, че е вид динозавър. Не след дълго се появява и най-прочутият кадър на Неси в “Дейли мейл” – смята се, че е направен от гинеколог, който отказал името му да бъде споменавано и затова авторът е обявен като “Снимката на хирурга”. Дали това не е някоя от камилите, за които споменава проф. Коулсън, или друго животно, днес трудно може да се каже.
Единственото сигурно нещо е, че снимката години по-късно е определена като фалшификат и може би затова авторът ѝ е предпочел да остане анонимен.
Въпреки този факт разрастващата се истерия вече не може да бъде спряна по никакъв начин. През 1972 г. е предприето смайващо с мащабите си издирване на Неси, но то завършва с дълбоко разочарование за нетърпеливата публика. 15 години по-късно обаче почитателите на езерния звяр отново са в екстаз, защото по цялата широчина на Лох Нес е разположено сонарно оборудване, за да го открие. Заключението на експедицията е повече от въодушевяващо – във водата съществува неидентифициран обект с необичаен размер и сила.
Страстите отново са разпалени…
“Откритието” е достатъчно сериозен аргумент и през 2018 г. е стартиран нов мащабен проект – от цялото езеро е събрана ДНК, за да се определи приблизително какви организми живеят там. Но и този път легендата няма късмет. Изводът е смразяващ не само за почитателите на мистерията, а и за туризма в района – следи от плезиозаври, големи животни и влечуги във водите на Лох Нес няма. Но ентусиастите никога не се отчайват задълго и е предприето ново грандиозно изследване с дронове, съоръжени с термични камери, лодки с инфрачервени камери и сериозно подводно оборудване. Отново без никакъв резултат.
През 2023 г. е осигурено финансиране за нова експедиция, но и тя е съкрушителна за жадната за сензации публика.
Оттогава насам страстите сякаш се бяха поукротили, но през март 2024 г. 52-годишната преводачка Чи Кели показа свое видео от 2018 г., което тогава я било срам да публикува – защо, не е ясно, но то показва странна вълна или течение, което може да бъде взето за гръбнака или врата на праисторически звяр. Моментално бе направен анализ на кадрите и те бяха обявени за автентични, но тяхната истинност изобщо не доказва съществуването на Неси.
Причината е, че учените са като Шерлок Холмс – след като вече са отхвърлени всички невъзможни хипотези, те трябва да открият логични обяснения. А едно от тях е, че въпросната гърбица, формираща се за секунди във водата, може да е в резултат на плаващи отломки. Или на птица, летяща ниско над езерото, чието движение заедно с отражението й във водата може да формира странния феномен. По същия начин предишен сензационен кадър, показващ уж плуващото чудовище дълбоко под водата, се оказва след професионален анализ люшкащото се от течението отражение на дъното на лодка.
Дали обаче всичко това ще е достатъчно, за да бъдат убедени феновете на симпатичното чудовище, че то е само мит? Едва ли… Фактът, че над 90 години след първата фалшива снимка с Неси тя продължава да вълнува силно масовата публика и да носи милиони евро приходи от туристи изследователи в района, означава едно – човешкият мозък е така устроен, че все му се иска да вярва в нещо абсолютно невъзможно.
Невъзможно, но колкото по-невидимо, толкова по-завладяващо.
