Пред Мариян Станков – Мон Дьо тя споделя спомените от телевизията, предателствата и какво ще остави след себе си.
Радина Червенова определя себе си като човек, който обича живота и е благодарен, че има шанса да се роди на този свят.
„За да издържиш, трябва да продължиш, да не се отказваш. В същото време да имаш мярка. Аз себе си не щадя.” Тя е приела за своя философия, че човек преди всичко не трябва да предава себе си, независимо какво ще си помислят другите. „Във всяка една възраст човек може да бъде прекрасен, приятен за хората. Важно е да се чувстваш ти добре, защото това излъчване те определя. И да не искаш всичко на всяка цена.” допълва тя.
Нейното начало в телевизията обаче е несигурно. „Взеха ми пропуска и казаха, че нямам право да влизам в телевизията. И ми казаха, търси някакви познати, някакви връзки, има проблем с теб. Нещо, ако имаш държавна сигурност, познати да ти помогнат.” Радина казва, че през всички години така и не успява да разбере каква е била причината. Не крие и че именно тогава Бригита Чолакова, Хачо Бояджиев и Любинка Нягулова са повярвали в нейните възможности и така тя се озовава на екран.
„1989-та година, когато стана този пленум аз бях дежурна, като говорител на втора програма. И тъй като аз все пак бях така съвсем нова, те извикаха Кольо Филипов и той съобщи тази новина.” Падането на режима в България определя като един от най-паметните й дни в телевизията. Само няколко години след това обаче става майка. Това е вторият път, когато чува, че не трябва да се връща на работа повече.
„Подценяването донякъде може да се дължи и на моя характер. Аз не обичам да рекламирам себе си, показната борбеност е няма в мен.”
Въпреки това, именно в телевизията Радина Червенова среща любовта – в очите на Коко Каменаров. „За да съм честна, нашата любов е толкова силна, че устоя на много предизвикателства. През цялото време, през което бяхме разделени не съм изпитала грам ревност.” Радина допълва, че прошката е била неминуема, защото имат връзка, градена по специален начин и с години. Предателството в любовта в тежкия момент, когато ѝ се налага да се бори и със страшната диагноза рак е едно от най-тежките изпитания за Радина. Но тя успява да се съхрани и да се фокусира върху приоритета – да помогне на себе си и на тялото си да се справи.
„Това е, случило се е. Трябвало е да стане. Със сигурност болестта е променила много неща. Започваш да уважаваш себе си повече.”
Именно тези сюжети Радина загатва, че присъстват в първия й роман, който излиза на 16 май. Пред Мон Дьо, Радина разкрива, че макар сюжетът да е криминален, в текста е вложила и много от себе си. „Аз нямах никакво намерение да го издам. Нито имам самочувствието да пиша романи. Но сънувах много ярък сън и седнах една вечер писах, писах, писах.”
В писането казва, че е открила терапия – както за чувствата, така и за ума. И именно това мечтае да остави след себе си – за семейството си и внуците, които винаги са й помагали.
„Това, което искам най-много е да бъдат винаги заедно. Те са достатъчни. Те са едно малко общество. Винаги са по-силни, когато са заедно.”
