Всички тези устройства трябва да бъдат ограничени, защото влошават учебната среда и дисциплината. Това, което предлагаме ние е едно улеснение от една страна за учители, от друга страна възможност за учениците да се концентрират върху учебния процес. Ще има изключение, когато се ползват за здравни нужди.
Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев относно предложението за забрана на мобилните телефони в училищата преди старта на конференцията „Образованието и изкуственият интелект“.
Министърът обясни, че всяко училище ще трябва да направи организация за събирането на устройствата, а след срещи с много директори, те са го уверили, че няма проблем с организирането и прилагането на мярката. Той уточни, че по-скоро става въпрос за всякакви устройства за комуникация, като таблети, телефони и дори смарт часовници.
„Моите очаквания са, че над 80%, може би и 90% от децата и родителите, особено по-големите деца, ще изберат програмата „Добродетели – Етика“, а не толкова програмата по религия. От тази гледна точка това няма да бъде толкова час по религия. Ние просто ще разширим достъпа до часове по религия, но няма да бъде задължителна част по религия, много повече ще бъде ориентирано към добродетели и етика“, заяви Вълчев относно включването на задължителния предмет „Добродетели и религии“ в учебните програми.
Министърът обясни, че „Добродетели и религии“ ще се преподава от началните учители или учителите по история и философия, които имат педагогическа квалификация. Освен нея, те ще получат и допълнителна квалификация за учители по религия и добродетели.
Вълчев допълни, че предлагат общо 20 промени в образователната система.
„Една част от тях са свързани с неща, които сме констатирали през последните 10 години, че не работят и съответно ги поправяме. Предлагаме и някои нови неща, като езиковата интеграция. Например едно дете, което не знае български език да започне само с изучаването на българския език. Децата обикновено не знаят български език, когато са от семейства, в които не се говори български език и постъпват от първи клас без да са ходили в детска градина. Тогава трябва да започнат само с изучаването на български език, тъй като не могат да научат нищо друго, ако не знаят български език. По същия начин, ако едно дете се върне от чужбина, да започне само с изучаването на български език, като преди това му се замерва нивото“, обясни министър Вълчев.
Според него, по-честите, но по-леки наказания сами по себе си няма да разрешат проблема с дисциплината в класните стаи, но са задължителна крачка към това.
„Факт е, че в момента учителите са затруднени да налагат дисциплина в класната стая. Разбира се, тя не трябва да се налага само с наказание. Всяко едно наказание върви с разговор с психолог или педагогически съветник, но е факт, че учителите се въздържат да ги налагат. Трябва да пишат, трябва да доказват, че са били прави, трябва да мине през педагогически съвет, подписват заповеди. Тези заповеди след това биват обжалвани, защото цялата процедура е по реда на административно-процесуалния кодекс. Ние предлагаме това да се случва по по-лесен начин, както и да има повече възможности за по-леки санкции, за предупредителни мерки, които надяваме се, че ще дисциплинират ученика“, заяви Вълчев.
След проведени дискусии в крайна сметка от МОН са решили, че налагането на оценка за поведение не е по-добрият вариант, затова това предложение няма да влезе в сила.
„Това, което правим е да изместим презумпцията, да кажем „Учителят има право да наложи санкция.“ Разбира се, ако някой учител злоупотреби с това си право, тя може да бъде обжалвана пред директора“, допълни министърът.
