Остри реакции предизвика публичният призив на Българския патриарх Данаил за прекратяване на нестинарството – традиция с хилядолетна история, призната не само като културно наследство на България, но и като част от световната културна памет.
В отговор на този апел, Българското археологическо сдружение „Иван Венедиков“ излезе с остра и категорична позиция, в която защитава нестинарството като неотменима част от българската идентичност. Според археолозите, да се нарече този древен обичай „езически“ и да се настоява за неговото прекратяване, е проява на неразбиране, а дори и на „културен вандализъм“.
„Господин Патриарх, не посягайте на нестинарството!“, така започва официалната позиция на сдружението.
„Нестинарството е не просто фолклорен елемент или обредна практика. То е жив мост между хилядолетната традиция на траките и християнската духовност, възприета и обогатена от българския народ“, се казва в позицията. Археолозите подчертават, че този ритуал не противоречи на християнските ценности, а ги вплита в народната душевност, чрез култа към светите Константин и Елена – едни от най-почитаните фигури в православния свят.
Археолозите предупреждават, че посегателството срещу нестинарството може да доведе до системно обезличаване на българската културна тъкан.
„Днес – нестинарите, утре – кукерите, лазаруването, Сирни заговезни, Петльов ден…“, посочват от сдружението, изразявайки притеснение от евентуална вълна на отричане на традиции под претекста на религиозна чистота.
В становището се стига дори до сравнение с реториката на тоталитарни режими, където заличаването на културната памет се използва като инструмент за манипулация и контрол. Цитирайки Йозеф Гьобелс: „Отнеми на един народ историята – първото поколение ще е тълпа, второто – стадо“, археолозите подчертават колко опасна може да бъде подобна политика.
Сдружението отправя директен апел към Българската православна църква за диалог и разбиране: „Призоваваме Църквата да преосмисли своето отношение към автентичните български обичаи, които не противоречат на християнството, а са негов естествен израз в народната душевност.“
В заключение, археолозите припомнят, че нестинарството е не просто спомен от миналото, а живо свидетелство за културната приемственост и устойчивост на българския дух. „Да го опазим – значи да опазим самите себе си.“
