Истинското „плашещо“ лице на Бетовен е разкрито чрез реконструкция почти 200 години след смъртта му. Сисеро Мораес, водещ автор на ново изследване, съсредоточено върху живота и наследството на Лудвиг ван Бетовен, представя първата по рода си реконструкция на външния вид на композитора, базирана на исторически снимки на черепа на музиканта, предоставени от Къщата музей на Бетовен в Бон, Германия.
За да пресъздаде портрета на Бетовен, Мораес използвал снимки на черепа на композитора от XIX век, данни за дебелината на тъканите, лицево моделиране, изкуствен интелект и посмъртна маска, направена, когато композиторът все още е имал пулс. Първата дигитална визуализация от този вид показва немския композитор точно както често е изобразяван в маслени картини: намръщен и замислен.
След това Мораес добавил дрехи и коса – известни още като „субективни черти“ – въз основа на портрета на композитора, нарисуван от Йозеф Карл Щилер. Финалните детайли били шлифовани от автора с изкуствен интелект.
„Лицето ми се стори малко плашещо“, признава Мораес пред New York Post.
Но макар че лицето му може да е „плашещо“, както казва самият велик композитор: „Има и ще има хиляда принцове; има само един Бетовен“.
Британският диригент Марк Уигълсуърт преди това е писал в блога си, че Бетовен наистина е бил „раздразнителен, неподдържан, тромав, груб мизантроп“. И наистина, на какво да се радва? Според изследване, публикувано през 2023 г. в Current Biology, смъртта на 56-годишния композитор е била болезнена.
Използвайки пет кичура съхранена коса, изследователите секвенирали генома на Бетовен и установили, че най-вероятно е починал от чернодробна недостатъчност, причинена от хроничен алкохолизъм, комбиниран с хепатит B и генетична предразположеност към чернодробно заболяване. През 1821 г., шест години преди смъртта си, композиторът започва да страда от пристъпи на жълтеница, чернодробно заболяване и прогресивна загуба на слуха, което води до пълна глухота.
Учените също така се опитали да открият вродени музикални способности у композитора. За тяхно учудване резултатът бил отрицателен. Генетиците изчислили така наречения полигенен резултат – индикатор, показващ генетична предразположеност към определена способност, качество, поведенчески характеристики – за чувство за ритъм, което е тясно свързано с музикалността.
Преди това учените изчислили полигенни резултати за този индикатор за почти 15 хиляди съвременни американци и шведи, чиято ДНК информация била достъпна за изследователите. Сравнението на полигенния резултат на Лудвиг ван Бетовен, живял преди повече от 200 години, със средната стойност на този показател за нашите съвременници ни позволява да твърдим, че генетичната предразположеност на гениалния композитор към музиката е била много ниска.
Колкото до Мораес, това е вторият му опит да пресъздаде външността на световноизвестен композитор. По-рано Мораес направи реконструкция на лицето на Моцарт на базата на неговия череп.
Мораес е известен също и с реконструкция на лицето на Дядо Коледа, чийто прототип е св. Николай Мирликийски; както и с пресъздаване на облика на флоренски човек, или Homo floresiensis. Поради ниския си ръст (около метър) флоренският човек е наречен „хобит“ по аналогия с героите от произведенията на английския писател Джон Р. Р. Толкин. Освен това Мораес показа защо Торинската плащаница никога не е докосвала тялото на Исус.
