Американският актьор и режисьор Клинт Истууд днес навършва 95 години.
В средата на 60-те години на миналия век той се снима в „За шепа долари“, „За няколко долара повече“ и „Добрият, лошият и злият“ – три филма, които го правят не само световноизвестен, но и спасяват от смърт жанра уестърн.
Днес всеки познава присвитите зелени очи на високия, слаб и загадъчен мъж с пончо и пура, който помага на слабите и онеправданите. Всеки е виждал сериозното лице на Истууд, попило много слънце и вятър, който говори малко, но на място.
Мъжете изпитват респект и страхопочитание към него, а жените си глътват езика, когато гледат по-ранните му филми.
„Дори жените, които не харесват Истууд, очакват от мъжете си да го харесват. Американците може да ти простят, че си комунист или атеист. Но никога няма да ти простят, че не харесваш Клинт Истууд“, пише британското издание „Гардиън“ през 2010 г.
След смъртта на Пол Нюман (1925 – 2008) може да се каже, че Клинт Истууд е последният джентълмен от старата школа, който прави кино. Той печели сърцата на милиони със своята искреност и натуралност на външния си вид. Няма гелосаното и прекалено Ел Ей излъчване на Уорън Бийти, не е стерилен като Ричард Гиър, не е невротичен като Дъстин Хофман и Уди Алън, не е прекалено бащински като Робърт Дювал, не е фриволен и прекалено дяволит като Джони Деп. И не е като реклама на зъболекарски кабинет и на пластичен хирург както Том Круз.
Клинт Истууд си е Клинт Истууд – специфичен и неповторим. Счита се, че за трудолюбието и дълголетната му кариера, почти без провали, принос има неговото детство, преминало точно по време на Голямата депресия, отбелязват американски медии, цитирани от БТА.
От малък знае, че единственото непростимо престъпление е да спреш да работиш. Затова той никога не спира. Снима всякакви филми и ги снима бързо. До 70-ата си година прави поне по един филм годишно, а на младини дори по два-три. Дисциплиниран е и не надвишава бюджета, а филмите му винаги излизат навреме. Ако един филм се провали, той снима друг, без да се оплаква. Ако и той се провали, пробва нещо различно. Ако кариерата му на режисьор зацикли, не се притеснява да се цани като актьор в чужд проект.
Уилям Голдман, сценаристът на „Абсолютна власт“ (1997), споделя пред „Гардиън“, че Истууд и Пол Нюман са спечелили от сравнително късния си успех.
„Те са велики, защото не успяха твърде рано. Истууд все още копаеше изкопи за басейни, когато беше на 29 години. Не се прославиха рано като Джон Траволта и Том Круз“, коментира носителят на два „Оскар“-а за сценариите на „Цялото президентско войнство“ и „Буч Касиди и Сънданс Кид“.
