България и Румъния си подават ръка с обща стратегия за спасяване на свиневъдството и зеленчукопроизводството в региона. Как виждат реализацията на тази стратегия и очаква ли се повишаване на цените на свинското месо, ако България влезе в еврозоната?
Стойка Нику отглежда две хиляди прасета близо до община Фратещи отвъд Дунав. Намалил е броят на животните във фермата си, за да осигури по-добри условия за отглеждане и по-висока биосигурност. Казва, че и в Румъния, както в България, стоките от местни производители не са достатъчни за задоволяване търсенето на пазара.
„Имаме много внос. Свинското месо, румънско производство, не достига, както и много други стоки също не достигат. Всичко поскъпва,търси се качеството и от това зависи цената”, обясни Стойка Нику-фермер.
От другата страна на Дунав, в Голямо Враново се оглеждат за добър пазар в северната ни съседка.
„Вече продаваме по малко. Приоритет ни е близкият пазар. Букурещ ни е на една ръка разстояние. За нас София е много по-далеч и по-трудно за реализиране”, заяви Вихрен Димитров, собственик на свинекомплекс.
Заради сходните проблеми с големия внос на месо, фермери от двете държави смятат, че ако работят заедно могат да договорят внос и износ на свинско месо. Плановете са това да се случи до две-три години.
„Имаме огромна ниша и България, и Румъния. След две-три години ще задоволяваме вътрешния пазар и ще станем нетен износител на свинско месо”, допълни Димитров.
Що се отнася до това ще има ли повишаване на цените на свинското в месеците преди влизането ни в еврозоната, Димитров е категоричен, че борсова стока, каквато е свинското месо, не може да повишава изкуствено цената си.
