Какво става с неизползваните дни, които са се събрали от полагаемото ни се годишно отсъствие от работа? Можем ли да ги трупаме няколко години и да ги вземем накуп и кога ще ни бъдат платени?
Според Трудовия кодекс отпускът е едно от основните трудови права и задължения. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.
Глава VIII, чл. 155-178, регламентира кога се полага.
Съществува давностен срок за отпуска, затова е важно да знаете как да не го загубите.
Всеки служител е длъжен да го използва до края на календарната година, за която той се полага. Работодателят трябва да информира за полагаемите дни, включително и за тези, останали от предходната.
Със съгласието на работодателя служителите имат право на прехвърляне на отпуск за следваща година, без това да води до губене на дни. Поне половината неизползвани дни трябва да бъдат използвани в календарната година, за която се отнасят. За останалите трябва да бъде осигурена възможност да се вземат до средата на следващата. След този срок работникът може да използва прехвърлените дни с 14-дневно предизвестие, без губене, като в случая не е необходимо съгласието на ръководителя.
Платеният отпуск не може да се компенсира с парични обезщетения. Обезщетение се изплаща само при прекратяване на правоотношения за всички дни, непогасени по давност, независимо дали са прехвърлени, или не. Давността спира да тече в периодите, в които работниците отсъстват дългосрочно по друга причина – поради бременност и раждане, гледане на дете и др.
Това време се зачита за трудов стаж – не води до губене на стажа.
За времето на платения отпуск се заплаща възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни. Когато няма месец, през който работникът е отработил най-малко 10 дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в договора основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
Когато платеният отпуск е отложен поради майчинство, правото на служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Това означава, че няма губене на платен отпуск заради майчинство.
