Председателите на адвокатските колегии подготвят да внесат в Министерство на правосъдието проект с предложения за изменение и допълнение на Наредбата за заплащане на правната помощ, която урежда реда, условията и случаите за заплащане на предоставената от служебните защитници правна помощ, както и размера на адвокатските възнаграждения по видовете дела и тяхната правна квалификация. Това съобщи БТА, като се позовава на Ина Вескова, която е член на Съвета на Адвокатска колегия -Хасково.
Адвокатските колегии предлагат три варианта за актуализиране на възнагражденията за правна помощ.
Считано от първи юни тази година 17 от колегиите в страната обявиха протест в защита на адвокатския труд. В тази връзка е взето решение, че до удовлетворяване на исканията им, адвокатските съвети няма да определят: служебни защитници, резервни такива, дежурни адвокати и особени представители, припомни юристът. „Основните мотиви за протеста ни са липсата на реформа в правната система и ниското ниво на заплащане на труда ни“, каза адвокат Вескова. Тя коментира, че обявените от Министерството на правосъдието допълнителни средства в размер от 5 270 000 лв. на годишна база за предоставяне на правна помощ, са крайно недостатъчни.
В документа, който ще бъде внесен в правосъдното министерство, са формирани три варианта за актуализиране на възнагражденията по наредбата, които са подплатени и с икономическа обосновка, посочи още юристът от Хасково. Тя отбеляза, че от 2006 година, когато настоящата наредба е приета, са правени само козметични промени по нея, които обаче не са дали съществено отражения върху възнагражденията на защитниците.
Единият от вариантите, заложен в предложението, касае индексиране на адвокатските възнаграждения спрямо минималната работна заплата, за която се припомня, че през 2006 година е била 160 лева, а към 2025 година вече е 1077 лева. Освен това, отчитането на работодателите за разход за труд е скочило в периода с 880 процента, се цитира още в документа, който ще бъде внесен в Министерството на правосъдието. Третият вариант, който от адвокатските колегии предлагат като възможна промяна, е възнагражденията им да бъдат актуализирани спрямо тези на съдиите по правилата на това, което те получават за натовареността си. „От трите предложения, според нас, най-адекватното е обвързването на адвокатския труд с минималната работна заплата. Но който и от вариантите да бъде възприет, ще ликвидира необходимостта от непрекъснати промени в наредбата за нашите възнаграждения, защото те ще се променят релевантно при изменение на горните изброени компоненти“, подчерта Ина Вескова.
„От адвокатските съвети осъзнаваме отговорността си за обезпечаване на защитата, но да не забравяме, че основният ангажимент за осигуряване на правна помощ е на държавата“, каза още Ина Вескова.
