Черешова задушница е съботният ден пред Петдесетница, втората Задушница за годината. Той е ден в памет на всички починали православни християни и наричан още Спасовска задушница. Свързан е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.
Нарича се Черешова задушница, защото на панихидата в този ден освен традиционните: погача, вино и жито, за „Бог да прости!” се раздават и череши.
На всяко богослужение светата Църква отправя молитви за нашите починали родственици. Но освен това Църквата е определила специални дни в годината, когато да се спрем в забързаното си и изпълнено с грижи ежедневие и да си спомним за нашите починали сродници; да си припомним, че всички ние сме временно на този свят, че дните на нашия живот са преброени и са ни отредени от Бога, за да се погрижим да подготвим душата си за вечния живот.
На всяко богослужение светата Църква отправя молитви за нашите починали родственици. Но освен това Църквата е определила специални дни в годината, когато да се спрем в забързаното си и изпълнено с грижи ежедневие и да си припомним за нашите починали сродници; да си припомним, че всички ние сме временно на този свят, че дните на нашия живот са преброени и са ни отредени от Бога, за да се погрижим да подготвим душата си за вечния живот.
Нашата традиция повелява в тези дни да се раздава милостиня на бедни, да се нахранят гладни, да се извършва добро и да се правят пожертвувания за Църквата за прошка на греховете и упокоение душите на починалите. Това са и дните, в които православните християни отиват на гробовете, почистват ги, подреждат ги, украсяват ги с цветя и с това изразяват неугасващата си любов и спомен за своите близки.
Докато човек е жив, той може да се разкайва за греховете си, да се моли за прошка и да върши добро. След смъртта нищо не може да направи за очистването на душата си и за своето спасение. Остават единствено грижата и молитвите на неговите близки. Молитвите за починалите подобряват тяхната задгробна участ, но освен това принасят помощ и на молещите се, защото насочват вниманието им към задгробния живот.
Какво правят православните християни на този ден
Православните християни трябва да отидат сутринта в храма в началото на богослужението и да запишат имената на своите починали близки, защото Църквата поменава своите чеда не само общо, но и поименно. Пишат се само малките имена с някои кратки указания, като „новопреставлен” за починали преди по-малко от 40 дена, „младенец” за деца до 7 години, „отрок” или „отроковица” за деца от 7 до 16 години.
Може да се занесе в храма храна, която се подрежда на специални маси и след прочитането на съответните молитви се раздава на присъстващите и се оставя в храма за помен и упокоение душата на починалия. Най-простата и разпространена жертва са запалените свещи, които се поставят върху специални свещници с малко разпятие в единия край.
След богослужението православните християни отиват на гробищата. Гробът е мястото за бъдещето Възкресение и трябва да се поддържа чист, подреден, украсен с цветя. Трябва да се внимава кръстът на гроба да е в добър вид и изправен. На гроба е добре да се запали свещ или кандило. При възможност да се помоли свещеник да отслужи кратка заупокойна служба на гроба. Да поседим мълчешком, да си спомним за нашия близък с любов, да се помолим Бог да прости всичките му грехове и да упокои душата му. Не подобава нито да се яде и да се пие на гроба, нито да се оставя храна там, та да се осквернява гробът от кучета.
Ако наши близки са умрели некръстени, Църквата не може да ги поменава по време на богослужение, но за тях можем да се молим сами, както у дома, така и на гроба.
Черешова задушница
На 7 юни (събота) отбелязваме една от големите задушници – Черешовата. Произходът на Черешова задушница се свързва с древни християнски традиции, които включват почит към покойниците и молитви за техните души. Той е един от най-важните и почитани празници в българския православен календар. Това е ден, посветен на почит към покойниците и се отбелязва в съботата преди Петдесетница, която е седем седмици след Великден.
Раздаването на череши
Една от основните традиции и вярвания на Черешова задушница е посещението от близките хора на гробовете на починалите. Това е време за размисъл и молитва, като всеки изразява своята почит и уважение към починалите. Раздаването на един конкретен плод – череши е характерен обичай за този празник. Хората носят череши на гробищата и ги раздават на роднини, приятели и непознати, като израз на милосърдие и спомен за покойниците. Вярва се, че раздаването на храна и плодове помага за покоя на душите на починалите. Хората даряват също така и друга храна, дрехи и пари, като вярват, че тези добри дела ще донесат покой на душите на починалите.
Поверия и обичаи
- Според поверията черешите не трябва да се ядат преди Черешова задушница, защото трябва първо мъртвите да ги „опитат““Това е причината този плод задължително да присъства в раздавките. Освен череши се раздават жито, хляб или питка. В раздавките може да се сложат сладки и други плодове, както и друга храна.
- Според поверията на този ден мъртвите посещават дома си. Затова през целия ден неговите врати и прозорци трябва да са отворени. Ако мъртвият завари близките си, улисани в изпълнението на ежедневните им дейности (домакински дейности като пране, чистене или работа в градината), това ще го натъжи, защото ще се почувства забравен.
- На този ден не се пере, не се чисти и не се върши работа в градината. Също така не е добре човек да се къпе. Забранени са сватби и кръщенета. Денят трябва да бъде посветен единствено на отдаването на почит към паметта на починалите близки. Всеки трябва да се помоли за опрощението на греховете им.
- Поверието гласи, че ако по време на помена покрай събралите се прелети насекомо, душата на покойника е дошла.
- На общата трапеза първата хапка от хляба се слага на земята и първата глътка вино се изсипва, при което се произнася „Бог да прости“.
