Конституционният съд обяви единодушно текст от Наказателния кодекс за противоконституционен. Решението е публикувано на страницата на съда.
Става въпрос за нормативна уредба, свързана с шофиране, след като е била отнета книжката. Атакуваният акт криминализира управлението на моторно превозно средство в срока на изпълнение на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“.
Квалифицирането на дадено деяние като престъпление и определянето на наказание за извършването му е проявление на наказателната политика на държавата, определянето на която е правомощие единствено на Народното събрание, пишат съдиите в решението си.
Липсата на законово установен обективен критерий, който да позволява на правоприлагащите органи да определят кога деянието е престъпление и кога е административно нарушение, поставя държавната наказателна репресия в зависимост от преценката на органа, който е установил правонарушението, и от неговото субективно отношение към установеното, мотивират се още съдиите. И допълват, че определянето на вида на отговорност не може да бъде резултат от субективната преценка на правоприлагащ държавен орган, защото това създава предпоставка за произвол.
Искането до КС бе отправено от съдия Христина Гарванска от Софийския районен съд. Тя сезира съда за нормата от НК, която предвижда до три години затвор и глоба за шофьори, които са зад волана, след като преди това книжката им е била временно отнета с принудителна административна мярка. Според съдия Гарванска тези шофьори са третирани неравно, санкционирането им е произволно и е в нарушение на основни конституционни принципи. Тя отбелязва, че в предходна алинея на същия член от закона пише, че се налага наказание от една до три години затвор и глоба на водач, който в едногодишен срок от административно наказание за шофиране без книжка, е заловен да шофира отново.
Гарванска посочва, че въведената наказателна отговорност за водачи, които шофират с отнета с принудителна административна мярка книжка, противоречи на принципите на правовата държава, на правилото, че никой не може да бъде съден за действие или бездействие, което не е обявено за престъпление при извършването му и на принципа за равенството пред закона.
