Едва един от петима пътници на задната седалка у нас слага колан. Това сочи изследване на Асоциацията на пострадалите от катастрофи, проведено във връзка с устойчивата тенденция у нас коланите на задната седалка да се считат за декоративен елемент от купето на автомобила.
Тенденцията се потвърждава и от контролната дейност на Пътна полиция, където ръст бележат всички нарушения, свързани с режима на обезопасителните колани в автомобилите.
Според Закона за движението по пътищата водачите и пътниците в леки автомобили, когато са в движение, трябва да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Toва важи за всички седалки и е в сила у нас от 2007 г. През 2023 г. по данни на Автоматизираната информационна система „Пътна полиция“ са установени и са наложени санкции на общо 69 135 водачи и 45 082 пътници за неизползване на колан в МПС, което е оборудвано с колани.
Близо 15% ръст се отбелязва само за година. През 2024 г. глобените шофьори вече са 82 000, а пътниците скачат до над 57 000.
„Въпросът е изследван задълбочено и нещата са ясни и стабилни. Докато на предната седалка четири от пет водачи и пътници слагат колан, то на задната седалка е на обратно. Едва един от пет пътници слага колан“, коментира Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите от катастрофи.
Той даде пример за отношението на нашенеца към коланите на задната седалка с това, че в повечето таксита те са скрити под седалките. „В огромна част от случаите, когато поискаш да сложиш колан на задна седалка в такси, шофьорът те гледа като извънземно и започва да ти обяснява, че опасност няма. Масово се счита, че колан на задната седалка е глезотия“, добавя Тодоров.
Според него причината за това е цялостната липса на култура на безопасност, неразяснената полза от колана на задната седалка и това, че като цяло Пътна полиция не адресира проблема с категорична контролна дейност.
Не по-различно стоят нещата и с режима на возене на малолетни. У нас Законът за движението по пътищата изисква всички деца с височина под 150 см да се возят в един или друг вид система за обезопасяване според килограмите си – столче или бустер.
Височината е безусловна и за нея няма изключения, като възрастта на детето е без значение. През 2023 г. 2292 водачи са били глобени за това, че превозват деца, без да използват системи за обезопасяването им. Година по-късно, през 2024 г., санкционираните за същото нарушение са вече 2906.
„Хубаво е, че глобените са повече, защото това сочи някаква активизация на МВР по този изключително сериозен проблем. Цифрите обаче са много ниски и реално може да се направи много повече“, коментира Владимир Тодоров.
Според него от 25-30 деца, които загиват при катастрофи у нас годишно, 70% са пътници в автомобила. „Това означава, че те не са били превозвани със задължителните системи за обезопасяване“, категоричен е Тодоров. За да е ефективна контролната дейност на МВР и за да се получат правилни количествени данни, той предлага проверки да се правят пред училища и детски градини.
„Просто трябва да обявят, че в еди коя си седмица сутрин и следобед ще правят проверки пред всички училища и детски градини. Защото едно е да проверяваш за столчета 100 коли с 5 или 10 деца – на магистралата или на някое шосе, а съвсем друго е да проверяваш 100 коли със 100 деца. Тогава картинката ще излезе по-ясна“, обясни Тодоров.
Според него около 600 000 деца попадат в обхвата на изискването за возене със система за безопасност у нас. „На този фон 2900 глоби са просто смешно число“, заяви шефът на Асоциацията на пострадалите.
Шофирането или пътуването без колан, когато се стигне до катастрофа, има огромен ефект върху евентуалното бъдещо обезщетение, което застрахователите изплащат по полица „Гражданска отговорност“, информира Владимир Тодоров.
Наличието на колан има ключова роля за обезщетението и затова експертизите винаги изследват дали всеки един пострадал или загинал е бил с щракнат колан.
„Според застрахователите вредите, настъпили от катастрофата, биха били по-малки и по-леки, ако лицето е било с колан“, обясни Тодоров.
В практиката съществуват и катастрофи, най-вече такива със смъртни случаи, при които експертизата твърди, че и с колан фаталният край е щял да бъде неизбежен. Такъв е случаят с катастрофата, при която загина 12-годишната Сияна.
За нея експертизата откри, че в мига на удара детето е било без колан, но същевременно в обвинителния акт е записано, че смъртта е щяла да настъпи дори и с колан.
„Дори и в тези случаи обаче застрахователите в съда винаги се борят за по-ниско обезщетение, посочвайки, че коланът не е за красота и ползването му намалява сериозно риска от увреждания“, обясни Тодоров.
