Това, което трябва да се направи е държавата и институциите да си поема отговорността – да се върнат обратно в социалната система. Това каза в студиото на „Денят започва с Георги Любенов“ бившият омбудсман и сега лидер на „Изправи се. БГ“ Мая Манолова.
„Отговорността е на държавата и тя следва да я поеме, защото тези случаи на жестоко, унизително отношение към възрастни хора и особено към възрастни хора с увреждания не са от вчера. Като омбудсман, естествено, един от основните ми приоритети беше грижата за уязвимите, за беззащитните, за тези, които, образно казвано, говорят без глас, за невидимите за обществото хора, а пък омбудсманът и като национален превантивен механизъм има своите отговорности да се застъпва за правата на лишените от свобода. На практика възрастните хора с увреждания, с ментални проблеми, с психически проблеми са лишени от свобода, защото те реално са затворени в тези ужасяващи домове. Още тогава съм направила десетки проверки и още тогава, това е периода 2015-2019 година констатирахме, особено през 2017-2018 година, мизерни условия, унизително отношение и нарушени човешки права. Правото на лично пространство, правото на свободно придвижване и на контакт с външния свят, на качествени и санитарно-битови условия, на качествена грижа, на индивидуална грижа към тези хора и отговорността за нарушаването на тези права именно на институциите и на държавата. Още тогава предложих да бъде инкриминирано изтезанието, а също така и жестокото, нечовешко и унизително отнасяне с хора, със беззащитни хора, особено тези с увреждания, но за съжаление такова законодателство и до ден днешен не е прието.“
Манолова подчерта, че до момента няма наказани за смъртните случаи в такива „домове на ужасите“.
„Сега то е ясно какво трябва да се направи. В краткосрочен план разбира се трябва да има промяна в закона, трябва да се носи наказателна отговорност, т.е. да бъдат инкриминирани деянията свързани с предоставяне на такива услуги от хора и фирми без лиценз, да не имат правомощия органите да ги затварят, да има координация между различните институции. Аз тук бих попитала – къде са здравните инспектори? Те имат ангажимент, когато на територията, на областта, за която отговарят, има лица, които са застрашени от влошаване на здравето и от застрашаване на живота да вземат съответните мерки. Т.е. трябва да има координация, трябва да има ангажименти за кметовете. Не е нормално ти да си кмет на едно населено място, под носа ти да се извършва такова ужасяващо престъпление по отношение на възрастни хора и ти просто да не реагираш. Полицейските служители, прокуратурата. И пак питам защо за смъртните случаи в такива домове на ужасите няма наказани, няма наказателни производства.“
Според бившият омбудсман обаче трябва да се разгледа и „голямата картина“.
„Защото България е държава с много тежка демография и възрастните хора ще стават все по-голяма преобладаваща част от населението. Нараства броят на възрастните хора, които нямат деца. Броят на възрастните хора, чиито деца са в чужбина, отдавна не са в България. Броят, за съжаление, на психично болните, на заболявания като деменция, Алцхаймер, те просто се увеличават прогресивно и това, което трябва да направи държавата и институциите е да си поема отговорността – да се върне обратно в социалната система. Защото очевидно е, че в този социален модел няма как възрастните хора да получат качествена грижа. И тук е ясно какво трябва да се направи. Една национална карта, която да покаже по области и по общини какви ще са нуждите през следващите години. Да се разшири освен кръгът на тези услуги, образно казано, но и от резидентен тип и на такива в общността, дневни центрове,
центрове за рехабилитация. Трябва да се инвестира в обучение на социални работници, на гледачи, на медицински специалисти. Трябва да се инвестира в социален патронаж, в топъл обяд, защото е по-евтино един възрастен човек, който не е в толкова тежко състояние да бъде обгрижван в домашни условия. Но всичко това наистина трябва да се направи и държавата да се върне да си поеме отговорността.“
Манолова е на мнение, че има недостатъци в Закона за социалните услуги.
„Някаква надежда даде и работех и аз много по Закона за социалните услуги, който влезе в сила, след като вече не бях омбудсман през 2020 година, но се оказа, че и този закон има своите недостатъци. Тогава въведохме лицензирането на социалните услуги, създаде се Агенция за качество на социалните услуги. Оказва се, че това са беззъби институции, които на практика само са констатирали фактите, без да имат реални правомощия. Това е абсурдът и въпросът е тук и към администрацията, и към контролните органи – в момента, в който са установили, че те нямат законово правомощие да затворят такъв дом, могат да му отнемат лиценза, но тези социални услуги, доколкото изобщо са услуги, и доколкото изобщо са социални, на практика не могат да бъдат затворени от тях. И тук, през тези пет години, би следвало да се започнат промени в законодателството.“
