За първи път болезнено откровена, Певицата Прея споделя пред Мон Дьо за липсата на родителска подкрепа, личната терапия и процеса по намиране на артистичната си идентичност.
В Новия епизод на подкаста „Храмът на историите” Мариян Станков – Мон Дьо разкрива трудностите, които стоят зад вечната усмивка на певицата. От сложната връзка с майка й и липсата на баща, до намирането на себе си в музикалната индустрия у нас.
Прея има нелеко детство. Баща й е починал преди да се роди, а майка й не успява да е до нея през по-голямата част от времето. „Тя замина да работи в чужбина. Аз бях на 13. И за първи път след това я видях, на живо, на 21, много ми се искало понякога да поплача на рамото на майка си“, споделя певицата. Оттогава насам двете се срещат ежегодно и се чуват често, но Прея не крие, че двете са имали сериозни трудности в разговорите помежду си. Често ѝ се налага да остане силната в отношенията им и именно това я кара да се чувства не като детето, а като родителя в семейството.
„Баща ми е починал, когато съм била бебе, освен, че се е отразило на мен, то се е отразило и на майка ми и отношенията ми с нея.“
Следват консултации и с терапевт, благодарение на които Прея споделя, че вече има по-ясен поглед върху ситуацията и как се чувстват и двете страни. „Продължавам да работя върху това да я приема каквато е. И да не се опитвам да я променя. Защото имам тази склонност.”
„По отношение на музиката Прея споделя, че не се е чувствала свързана с по-ранното си творчество. „В началото не отразяваше мен. Чувствах се отдалечена от публиката и от самата себе си“, обяснява тя. Преходът към по-автентично звучене идва постепенно, чрез участие в различни проекти и търсене на собствен стил.
Песента „Мома“ бележи важен момент за изпълнителката. В нея съчетава афро влияния и балкански ритми – комбинация, която описва като лична и идентична. „Това е културен и музикален микс, който ме представя цялостно“, казва тя.
Прея допълва, че този етап в кариерата й е свързан и с вътрешно решение: да не избира между различни аспекти на идентичността си. „Мога да бъда и двете – и „принцеса“, и „гангстерка“. Така съм цяла.“
Тя говори и за подкрепата на съпруга си, който е до нея през годините и който й помага да се справя с трудните моменти. Според нея, именно стабилността на тази връзка й е дала усещане за принадлежност към семейство.
„Дълго време съм се питала дали бих поставила успеха над личното си щастие. Отговорът е – не“, обобщава Прея.
