Договорът на министерството на образованието за предоставяне на безплатен софтуер срещу плагиатството на БАН и висшите училища е изтекъл. По тази причина университетите в момента са оставени без система, с която да проверяват дипломни, курсови работи на студентите си, дисертации и други научни трудове на академичния състав. За това съобщи председателят на просветната комисия в парламента Андрей Чорбанов, който попита образователния министър какво ще се случи оттук нататък.
Министър Красимир Вълчев посочи, че необходимостта от въпросния софтуер е безспорна, тъй като се ползва всекидневно от висшите училища. Той призна, че договорът за него действително е изтекъл на 9 юни, като има забавяне от МОН за подновяването му. По думите му обаче от министерството не са уверени, че имат достатъчно основание да правят централизиран договор за всички университети. „Основанието в такива случаи е, когато МОН закупува нещо, то да е на много по-ниска цена за всички. Ние например имаме такъв договор за ползване на софтуер за операционни системи, като цената, на която закупуваме тези права, е по-ниска, отколкото ако отделните висши училища го закупуват. Сега имаме информация, че не е така и това прави спорно евентуално наше действие, макар да не оправдава забавянето ни“, посочи Вълчев. Според него е трябвало доста по-рано МОН да започне пазарно проучване, каквото е стартирало едва сега, което да покаже дали е оправдано министерството да сключва централизиран договор, или е по-добре всеки университет да го прави поотделно.
„Пратили сме писмо до доставчика с въпрос колко може да бъде удължен договорът за минимална сума на база брой ползвания, като междувременно трябва или да сключим нов договор, или да оставим университетите да си сключват сами“, заяви министърът. По думите му до 2 седмици висшите училища ще бъдат уведомени как да действат. По оценки на ректори цената за ползване на подобен софтуер за един университет е около 5000 лв., което не е непосилно, коментира още Вълчев.
„Поводът да стартираме борбата с плагиатство преди години бе странна класация в сп. Nature, в която България бе показана като отрицателен пример с 15% проверени научни статии, в които бе открито плагиатство. Тогава направихме Комисията по академична етика, тогава закупихме и софтуера. В СУ той се ползва за всички дисертации и дипломни работи, до тогава нямаше никаква култура за усещането, че това е нещо нередно. Моят призив е да не разглеждате само финансовите аспекти на въпроса, а да го възприемате като важна политика, при която има отстъпление последните години“, коментира акад. Николай Денков.
„Не стои въпросът да има, или да няма такъв софтуер, а просто кой да го закупува – МОН или висшите училища, които биха могли да изберат измежду няколко системи. Ако те си купуват, трябва да направим така, че да сме сигурни, че те ще си го купуват, това ще се уточни“, отговори Вълчев.
Освен проблем с проверяването на курсови и дипломни работи и научни трудове, липсата на антиплагиат система поставя под риск и акредитационните процедури на висшите училища, които са в ход или предстоят, коментират професори. Те посочват, че при акредитационните процедури на висшите училища има изискване за задължително посочване на система за антиплагиат, като липсата на такава не позволява получаването на положителна оценка изобщо от акредитационната комисия. „Висшите училища няма да получат акредитация, защото в докладите-самооценка са поставени данните за подобна антиплагиат система, за която всеки университет има извършено обучение и сертифицирани екипи“, казват те.
