Няма повод за притеснение у нас по повод случаите на заразени с Лайшманиоза у нас. Това коментира в „Денят започва“ по БНТ директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Ива Христова. Тя обясни и какво представлява заболяването. Установените случаи у нас са 14 и са от Южна България.
От думите й стана ясно, че Лайшманиозата е добре познато заболяване за специалистите.
„Заболяването у нас е ендемично“, заяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Ива Христова.
Тя обясни, че става дума за Висцеларната лайшманиоза. През годините са се оформили няколко ендемични района – Пловдив, Стара Загора и Благоевград. Тази година случаите 6 са в Пловдив, 4 в Стара загора, и единични в Хасково, Кърджали и Пазарджик.
„Заболяването протича с дълъг инкубационен период – може да е две седмици до няколко месеца, като средно е 2-4 месеца. Това е време, в което този микропаразит, от който сме заразени от папатаците, да се размножи в организма ни и нашата имунна система да го допусне, защото в повечето случаи заразяванията завършва с напълно оздравяване, безсимптомно“, обясни проф. Христова.
В повечето случаи организмът се справя сам с паразита, но има и единични случаи, при които това не е така.
„При единични случаи, при деца, при недохранване, при възрастни с намален имунитет. Когато имунната система все пак допусне размножаването на този микроорганизъм, иска продължително време, докато той завземе всъщност нашите кръвни елементи и тогава се изразява заболяването с повишаване на температурата, която не е постоянна, а има спадове и повишаване, а с обща отпадналост и започва да губи тегло пациента“, обясни проф. Христова.
„Към симптомите трябва да се добави това, което се открива на елементарно лабораторно изследване и то е много силно понижаване на броя на левкоцити, тромбоцити, еритроцити“.
Тя обясни, че при Висцералната лайшманиоза по принцип няма отражение по кожата.
„Кожна лайшманиоза не се среща в нашата страна, няма нито един случай описан в нашата страна, всички са вносни случаи от чужбина“, каза тя.
По думите й няма повод за притеснение по отношение броя на заразените със заболяването у нас.
„Да, повече са случите, но преди 10 години, отново имахме 14 случая, после през годините по 2 до 4, просто всички инфекциозни заболявания имат пикове и спадове“, обясни проф. Христова.
Тя отчете, че зима ръст на случаите на нахапванията от кърлежи, носещи Лаймска болест, Марсилска треска и други.
„Определено са повече, още от началото на сезона се движат някъде около 2 пъти повече заболелите от Лаймска болест, спрямо в същия период на миналата година“, посочи тя.
Обясни и какво трябва да се направи за да бъде по-ефективна борбата с кърлежите.
„Трябва много редовно косене и след косенето пръскане. Ако се направи обратно, ефектът няма да е достатъчен. Просто много добра координация“, каза проф. Христов.
Отрече кърлежите у нас да са мутирали, каквито опасения има в социалните мрежи.
