Един от начините за оценка на политиката е през личния опит. Почти година НАП буквално ни „разкости“ със съпругата ми. Проверки, справки, ровене чак в Англия, до стотинка…
Това коментира във Фейсбук Калоян Методиев.
Държавата хвърли огромен човешки и финансов ресурс – десетки служители, килограми хартия, стотици часове труд… Ясно беше, че служебният кабинет на Гълъб Донев „работи“ на политическа поръчка, за да ми затвори устата.
Засрамени служители не смееха да ни погледнат в очите. Нищо не излезе. Обаче гледам сега друг интересен сюжет. И сравнявам през личния си опит. Иде реч за прословутия прокурорски син, който пребиваше хора из Перник за забавление. И в момента прави за смях МВР. И явно е имал чадър в съдебната система.
Последните му биячески акции са върху негови длъжници, които не върнали хиляди левове, които им дал назаем. Току що излязъл от затвора, на 22 години, без 1 ден трудов стаж, с „отрекли“ се от него родители, раздава заеми и си ги събира с бой.
Момчето има капитал! А уж ходи да се подписва всеки ден в полицията. Как става тази работа? Как е станала? Криминалният контингент не е интересен на НАП и МВР, според този случай.
Регулатори и агенции се използват за избори, за притискане на малкия и среден бизнес и за политически разправи. Така излиза. Всичко върви на разсипия.
И започва да ми напомня на мутренските времена от 90-те. Когато престъпниците с уличното мускулно право царуваха. С помощта на държавата. Това не може да продължава така. Защото всяко управление трябва да почива на идеята за справедливостта.
