Първата арменска църква у нас е построена в Русе през 1610 година. Това споделя в интервю за БТА отец Дирайр Хадавян – духовен пастир на арменската общност в Русе и свещеник в арменската църква „Света Богородица“ в крайдунавския град.
По думите му, и арменската църква в Силистра има претенции, че е най-старата в България, но „ние изхождаме от факта, че храмът в Русе е построен през 1610 година“.
„Първоначално това е била дървена постройка. През вековете е била опожарявана два или три пъти, след което е възстановявана. Последната ѝ реконструкция е от 1832 година, когато придобива и сегашния си вид – масивна каменна сграда. Според някои исторически източници арменска църква е съществувала в Русе още през 1550 година. Дали това е вярно – не можем да кажем със сигурност“, пояснява отец Дирайр.
Църквата „Света Богородица“ в Русе е обявена за паметник на културата през 1987 година.
„Тя е уникална със своите три апсиди на централния олтар. Вкопана е в земята, тъй като по времето на нейното изграждане България е била под османско владичество, а тогавашните закони не са позволявали християнските храмове да бъдат по-високи от джамиите. За да осигурят простор в храма, нашите предци предвидливо са го изградили под нивото на терена“, разказва свещеникът.
Отец Дирайр споделя, че както църквата, така и Арменският дом в Русе са стари сгради и имат типични за времето си конструктивни проблеми.
„Фактът, че са паметници на културата, създава допълнителни затруднения – всеки ремонт трябва да бъде съгласуван със съответните институции. Въпреки това не сме изоставили нито църквата, нито Арменския дом. Стъпка по стъпка, според възможностите си, се опитваме да ги поддържаме и развиваме“, казва още духовникът.
Той посочва, че арменската общност в Русе намалява.
„Когато пристигнах тук през 1999 година като млад свещеник, по официални данни в града живееха около 1200 арменци. Сега броят им е между 500 и 600. Мнозина се преместиха в по-големи градове или емигрираха в чужбина. Много от представителите на по-старото поколение – опората на нашата църква – вече не са сред нас. Това е проблем, който засяга всички малки наши енории“, споделя отец Дирайр.
Той разказва, че ръкополагането му за свещеник било напълно неочаквано.
„Не вярвах, че обстоятелствата ще се стекат толкова бързо. Дойдох в Русе по настояване, по нареждане на моя духовен наставник – архиепископ Дирайр Мардикян. Той беше човекът, който ме ръкоположи и ми даде свещеническия сан. Освен това ми даде и своето име. Оттогава се старая да пазя достойно не само името му, но и спомена за него“, споделя свещеникът.
Отец Дирайр вярва, че няма религия, която да учи на зло.
„В нашата вяра Христос ни учи да се обичаме. Любовта е в основата на християнството. И е нелепо в името на Христос да се делим, да се хулим, да се мразим. За съжаление, такива неща се случват. Много пъти сме били свидетели на конфликти между различни християни – всеки твърди, че е по-православен от другия. А само Господ познава сърцата ни и знае какво се крие в тях“, казва в заключение отец Дирайр Хадавян.
