Министерството на образованието обмисля да въведе интегрални елементи в изпитите в 7. клас още от догодина. Това съобщи просветният министър Красимир Вълчев от организирана от ведомството му дискусия, посветена на набелязването на мерки за повишаване на интереса по математиката и природните науки.
За интегрални изпити се говори от години. По същество това означава в изпитите по български и по математика в 7. клас да има и задачи от други предмети – този по български да включва задачи примерно по история или философия, а този по математика – задачи по физика, химия, биология. Курс към въвеждането им бе обявен още в първия мандат на министър Вълчев, но те не успяха да се реализират заради смяната на правителството. На днешната дискусия министърът отново заяви, че ведомството му смята да предложи за обсъждане тази мярка, като ако се постигне съгласие, тя ще бъде обявена официално най-късно до началото на новата учебна 2025/26 г., за да има време седмокласниците да се подготвят. Като начало става дума не за класически интегрални изпити, а само за добавяне на няколко задачи от областта на природните науки в тестовете по български и по математика, увери министърът, добавяйки, че това се случва донякъде и сега със сегашния форма на национално външно оценяване. За истинските интегрални изпити все още няма обявен очакван хоризонт.
„Често се казва, че интегралните изпити ще доведат до увеличение на частните уроци. Според мен ще стане точно обратното – ако направим изпитите по-практически тип PISA, частните уроци ще станат по-нерентабилни. Ако в тестовете има една задача по физика и астрономия, една по химия, една биология, ще е оправдано ли да се ходи на уроци по всички тези предмети?“, попита Вълчев. Друга мярка за увеличаване на интереса към природните науки би била и увеличаване на часовете за тези предмети в 8 и 9 клас. В някои профилирани гимназии с разширено изучаване на чужд език в 8. клас изобщо не се учат природни науки, даде за пример той.
Сред останалите мерки, представени на дискусията, които МОН ще обсъжда, са даване на възможност на обикновените училища, не само математическите гимназии, да разкриват математически паралелки, възможност за разделяне на учениците на групи при провеждане на лабораторни упражнения, както и по-високо диференцирано възнаграждение на учителите по математика, при които има огромна липса – по думите на министъра те са 2 пъти по-малко от нуждите ни. Вълчев обясни, че и сега има възможност директорите да определят по-високо заплащане за математиците, но засега се въздържат да го правят.
