Законът за личния фалит е мъртвороден. Той няма да има никакви последици и няма да работи.
Това заяви пред БНР финансистът Васил Кендов – председател на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги.
„Този закон се приема насила. Трябваше много отдавна да бъде приет и не под тази форма. Най-големият проблем е, че лицето, което трябва да обяви фалит, няма изгода да го прави. Просто ще влезе в едно приключение, което в никакъв случай няма да го защити. Напротив – най-вероятно нещата ще станат доста по-зле“, изказа мнението си той в интервю за предаването „Преди всички“.
Финансистът подчерта, че със закона се въвежда нова правна фигура – синдик. В момента имаме частни съдебни изпълнители – те разпродават имущества, коли и т.н., напомни той и изказа мнение:
„По-добре да регламентираме по-добре дейността на ЧСИ, ще имаме по-добър икономически ефект, отколкото да назначим синдик, на който трябва да се плаща. Нужно ли е? Частният съдебен изпълнител това прави – по цял ден организират търгове, разпродават апартаменти и автомобили. Какво да има това частно лице, че да има нужда от синдик и той да има нужда от заплащане. Мисля, че депутатите се усетиха, че масата на несъстоятелността, т.е. това, което има като имущество един човек, то няма да е достатъчно, за да се плати на синдика. И казаха, че той може да бъде назначава служебно и такива да бъдат публичните изпълнители. Защо да го правят и то без пари“.
Според Кендов този закон е написан за много малка част от хората.
Този закон трябва да бъде приет, за да ни приемат в еврозоната, посочи той и уточни, че законът ще влезе в сила след 9 месеца.
„Той и сега не работи, и тогава няма да работи – той не е създаден да работи, той е създаден, за да го има и за да ни приемат в еврозоната“.
Европа има изгода България да въведе еврото, категоричен бе финансистът.
По думите му този закон не изследва защо един човек реално е изпаднал в затруднение.
„Законът няма да работи, защото хората нямат изгода да го ползват. Целта на този закон трябва да е когато едно лице изпадне в неплатежоспособност, да може максимално бързо да бъде върнато в светлата част на икономиката и да продължи да плаща данъци върху реалните суми, които получава. В момента – веднъж изпаднал в неплатежоспособност, човек има по-голяма изгода да излезе някъде на сиво, където не го закачат институциите, не могат да го хванат и той все пак има някакви доходи да съществува“.
