Един от най-великите български владетели – цар Иван Асен II, който разширява границите на България до „три морета“ умира на 24 юни 1241 година. Смятан е за най-бележитата личност сред множеството членове на фамилията Асеневци, а царуването му – за най-блестящата епоха от развитието на Второто българско царство.
След смъртта на цар Калоян, станал жертва на заговор през 1207 г. пред стените на Солун, България изпада в династична криза. Наследяването не било още твърдо установено и към престола протягат ръце няколко племенници на Асеневци – Борил, брат му Стрез и Алексий Слав. В тази борба надделява Борил, оженва се за вуйна си – овдовялата царица и узурпира властта. Цар Борил (1207-1218) веднага предприема гонения срещу противниците си. Малолетните наследници – синовете на цар Асен І – Иван Асен и Александър – намират спасение при куманите и русите.
През 1217 г., след 10-годишно изгнание, Иван Асен II се завръща в България с дружина руски наемници, вероятно бродници, за да си върне бащиното наследство – българския царски престол. Цар Борил своевременно се укрепява в Търново, но след 7-месечна обсада, столицата е превзета, а узурпаторът Борил е свален от трона и ослепен.
През пролетта на 1218 г. за цар на българите е провъзгласен Иван Асен II.
При неговото царуване границите на България отново достигат до три морета. Иван Асен II е известен с добре премислените династически бракове, които укрепват държавата политически и осигуряват териториални разширения.
Превръщането на България в първостепенна сила в Югоизточна Европа дава тласък на икономически и културен възход. Следвайки политиката на предшествениците си – Иван Асен I и Калоян, цар Иван Асен II пренася мощите на света Петка Търновска в столицата си, строи църкви и се грижи за украсата им.
За могъществото и престижа на българския владетел свидетелства неговият златен печат, където царят е представен с всички символи на властта. Надписът на български гласи: „Йоан Асен, цар на българите и гърците“.
