Независимо от хипотезата на лекарите за причината един човек да развие диабет от втори тип, всеки засегнат винаги започва разказа си, че заболяването е свързано със стреса, на който е подложен. Това наистина е сред факторите и на него са посветени много изследвания. Едва в последните години започва да се проучва и тежестта на отделните видове стрес в пораждането на диабета.
Вече е доказано с изследвания, че голямо влияние оказват напрежението на работното място, тормозът в екипа, кариерната несигурност, както и несъответствието между вложените усилия и възнаграждението. Други проучвания са класирали риска според отговорността на извършваната дейност, където в първата тройка професии най-често се нареждат диспечерите на полети и лекарите в спешни центрове и хирурзите.
За първи път напред излиза профилът на извършваната дейност според взаимодействието с други хора и заеманата позиция в това общуване. Емоционалните изисквания и конфронтацията, присъщи на ролите, изискващи контакт лице в лице с другите, са свързани с повишен риск от диабет тип 2. Недостатъчната подкрепа от страна на мениджърите и колегите на работа, изглежда, усилва ефекта, показват резултатите от проучване, публикувано в Occupational & Environmental Medicine.
За изводите си изследователите са стъпили на информация за работата, която са вършили около 3 милиона души на възраст между 30 и 60 години и без данни за диагностициран диабет или изписване на рецепта за антидиабетни лекарства за времето на проучването.
Спецификата на работа била оценявана по критерии, свързани с личния контакт – общото време на общуване в рамките на деня, емоционалната ангажираност в резултат на работата, проблемите и конфронтацията. Паралелно е оценявана степента на социална подкрепа на работното място. И трите фактора, свързани с директното общуване, присъствали при хора, заети с дейности в здравеопазването, образованието, правото, сигурността, транспорта, услугите като цяло и
особено в хотелиерството и ресторантьорството.
И при двата пола честото излагане на трите фактора в личното общуване било свързана с повишен риск от диабет тип 2. Но при жените завишеният риск изчезва след отчитане на нивото на контрол върху работата съобразно със заеманата позиция в екипа.
Високите нива на излагане на емоционални изисквания и конфронтация са били свързани съответно с 20% и 15% повишен риск от диабет тип 2 при мъжете и съответно с 24% и 20% повишен риск при жените.
Връзките между тези два фактора и диабет тип 2 логично са по-силни сред хората с ниски нива на социална подкрепа на работното място, отколкото сред тези с високи нива на признание и справедливост.
Максимален – 47% по-висок, бил рискът за жените, чиито роли са свързани с високи емоционални изисквания и ниска оцененост и социална подкрепа на работното място.
Изводите подкрепят интуитивното усещане, че работата на длъжности, свързани с контакт с хора, е стресираща и че това в крайна сметка може да повлияе на здравето. Приносът на учените е, че доказват това с факти и конкретизират къде удря най-
силно този вид стрес – в метаболитното здраве.
Допълнително ще се изучават механизмите, които стоят зад извода, че най-увреждащо е въздействието при работещи, от които се изисква да изразяват или крият емоции според обществените, професионалните и организационните норми. Особено стресиращо е, когато проявената емоция и истински изпитваната не са в съответствие. Друго условие за прекомерен стрес е, когато емоциите от активната страна на работещия не срещат реципрочност от отсрещния. Тези условия водят до умора от състрадание, професионално прегаряне сред заетите в професии, свързани с пряко общуване.
Хипотезата на учените е, че биологичните механизми в основата на откритите асоциации включват специфичен стрес , който засяга невроендокринната система. Той вероятно задейства каскада от реакции от прекомерно производство на кортизол до повишена инсулинова резистентност и намалена инсулинова секреция и чувствителност.
