От усилията на избраните от народа, от нас зависи дали парламентаризмът ще успее да оцелее и да се утвърди като управление чрез дискусия, а не да се превръща в диктатура на кресливо малцинство или на мълчаливото мнозинство. Това би било насилие над Конституцията, което не трябва да допускаме. Това каза председателят на 51-вото Народно събрание доц. Наталия Киселова и депутат от „БСП-Обединена левица“ в декларация от името на парламентарната група. Декларацията е по повод 34-годишнина от подписването и влизането в сила на Конституцията на България на 12 юли 1991 г. от Седмото Велико Народно събрание.
Днес приемаме националното съгласие като даденост, която е покрита с праха на времето, забравяме, че дискусиите, които се провеждаха в Седмото Велико Народно събрание, бяха как да се прилага, а не как красиво да се декламира Конституцията, каза още Киселова.
В началото на декларацията тя отбеляза, че за българското общество и българската държавност този основен закон е израз на нова политическа култура, на нови демократични нрави, които бащите учредители са направили решително, с мисъл за отечеството. Това трябва да се заяви особено категорично днес, когато има нескрити опити да се прави тълкуване на отминали събития, които не отговарят нито на духа на времето, нито на буквата на конституционните принципи и разпоредби, посочи Наталия Киселова.
Длъжни сме да помним дните, в които бе създаден основният закон на България, защото именно тогава народните представители осъзнаха своята отговорност и не допуснаха омразата, която бе подхранвана от страховете на хората, да надделее над държавническата отговорност. Онова мнозинство от 313 народни представители, които подписаха Конституцията, осъзнаваше своята отговорност, заяви Киселова. Оттогава до днес републиканската форма и парламентарното управление на нашата държава са без алтернативни. Днес на Народното събрание отново са нужни такива народни представители, които да са на нивото на предизвикателствата на времето, да осъзнаят своята мисия и отговорност пред българския народ, каза също тя.
Киселова припомни думите на Гиньо Ганев, че компетентността означава да имаш умения да общуваш с всички и да се грижиш за всички неща. За политическата криза, за положението, в което изпаднаха политическите партии и системата на държавни органи в последните четири години често търсим недостатъците в Конституцията, а не у себе си. Време е да започнем да я прилагаме, да спрем да я бламираме и изопачаваме, за да постигнем някакви мимолетни предимства пред политическите си опоненти, настоя тя.
Конституцията не е резултат, тя е гаранция за мирния преход към демокрация у нас, който не бива да рушим. Днес тя е гаранция за нашето европейско настояще и бъдеще. Конституцията от юли 1991 г. след Търновската конституция заложи парламентарната форма на управление. Въпросът за парламентаризма днес често се изчерпва с разбирането за парламента като върховен орган на властта, а той не такъв, добави Наталия Киселова. Тя обясни, че по смисъла на Конституцията нашият парламент не е абсолютен във властта си. Той упражнява контрол върху изпълнителната власт, но този контрол се отнася до обществената значимост на действията на изпълнителната власт и не може да подмени ролята на другите държавни органи.
В декларацията се изтъква, че отношенията между мнозинството и малцинството са определящи за пълноценното функциониране на законодателния орган. Количественият превес на гласовете на мнозинството не означава, че малцинството не трябва да бъде чуто и разбрано, че не трябва да се приемат предложения на малцинството, само защото е малцинство, посочи Киселова.
Това малцинство трябва да бъде активно, да участва в законодателната дейност, а не да възпира и препятства дейността на законодателния орган, настоя също Наталия Киселова и допълни, че градивното малцинство е условие за реализиране на разумни законодателни предложения, които са от полза за най-широк кръг от граждани и за обществото като цяло. Главната задача на парламентарното малцинство е да се доказва като алтернатива на полето на законодателния процес, а не чрез действия, които нямат нищо общо с парламентаризма и конституционализма, каза още Киселова.
В декларацията се изтъква, че кризисните тенденции в съвременния парламентаризъм се очертават достатъчно релефно и в нашата парламентарна практика. В основата на демократичната идея се намира разбирането за участието на всички граждани в процеса на намиране на политически решения. Фрагментацията, разделението, противопоставянето в българското общество са неоспорим факт. Именно преодоляването на тези противоречия се явява основна отговорност на нас, на политическите сили, които са излъчили политическото представителство днес, заяви Наталия Киселова.
Формулирането и отстояването на общи за по-голямата част от българските граждани интереси ще извади парламента от опасността да се превърне в заложник на популизма и конституционния нихилизъм – явления, които заемат все по-широка територия в парламентарните практики. България се оказва европейски шампион по конституционен нихилизъм. Нека да се върнем към същността на парламента, чиято основна идея е да бъде форум на нацията, призова тя.
