На фона на скандала в болница „Майчин дом“, в основата на който е историята на Антония Андонова, и други жени разказват за опита си с лечебното заведение при раждане. Една от тях е Сирарпи Ангелова – учителка в начално училище, която разкри в емоционална публикация във Фейсбук за трагичен край в своя случай. Поводът са именно обвиненията на Антония Андонова към акушер-гинеколога д-р Ирена Шикова – че лекарката ѝ е удряла шамари и я е обиждала по време на раждане. Самата Шикова отрече да е посягала на родилка. Тя обяви, че няма да работи в болницата, докато тече проверката на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Етичната комисия на Български лекарски съюз и Министерството на здравеопазването.
„Не съм присъствала на раждането на Антония, но присъствах на моите две раждания в СБАЛАГ „Майчин дом“ – София. При първата ми бременност през януари 2022 г. постъпих в „Майчин дом“ по спешност в 34 г.с., тъй като момченцето в мен не се развиваше добре. При постъпването ми предписаха да се измерят отново сърдечните тонове на бебето в 20 ч. вечерта. Никой не дойде при мен. Реших сама да търся дежурния, за да се измерят тоновете, а акушерката се изненада, че ми е предписано такова измерване (сякаш това е нещо изключително нестандартно). Установи се, че тоновете на бебето падат и се наложи спешно секцио през вечерта. По препоръка, избрах д-р Хранов да направи родоразрешение и това беше най-голямата ми грешка, както ще разберете от разказа ми. Роди ми се живо и здраво момченце, но аз не останах здрава след този случай. Имах вертикален разрез на корема ми, но не знаех какво означава това. Към онзи момент знаех само, че бързо ме преместиха от реанимацията в обикновена стая рано сутринта. Никой не ми даде болкоуспокояващо след това, въпреки краткото време след операцията и невъзможността ми да помръдна от леглото си заради многото силни болки. Вечерта се свързах с жена, която е раждала в „Майчин дом“, която, от своя страна, се свърза с дежурната акушерка. Тази акушерка дойде в стаята и с ярост събуди мен, заспала в болки, като ми държеше сметка, че споделям за безизходицата си на други. Все пак ми сложи болкоуспокояващо“, разказва Ангелова.
„След разказите на други хора и след моя опит в „Майчин дом“ при първото си раждане останах с впечатление, че нямат добро отношение и грижа към родилките в болницата, особено по време на нощна смяна или уикенд. Вярвах обаче, че в най-голямата АГ болница в България ще направят най-доброто за моето дете, а това за мен беше от първостепенно значение. Затова с колебание реших да се наблюдава и следващата ми бременност в тази болница, както и да родя за втори път там.
Забременях с момиченце 1 година и 9 месеца по-късно. Бях не на три, а на четири фетални морфологии, които показаха, че бебчето се развиваше перфектно, дори вървеше едро. Беше ми насрочено секцио за 38 г.с. В средата на осмия месец, когато бях в 34 г.с., в един неделен ден в края на май 2024 г., започнаха не толкова силни, но продължителни контракции. На следващия ден, на 27 май, след като дочаках прегледа си при проследяващия бременността в 15:30 ч., постъпих по спешност в „Майчин дом“ за задържане на плода. Бях с болки в корема от контракциите, за които ми се обясни, че са родилни. Измериха тоновете на бебето тогава последно в 17:30 ч., които показаха, че всичко към онзи момент беше наред. Настаниха ме за задържане на 8-ми етаж (Патологична бременност) в сякаш обичайните мизерни условия, но това, което особено ми пречеше, беше доста тежката (може би 5 кг) метална стойка за система с магнезий, която беше с развалени колела и трябваше да я държа във въздуха, придвижвайки се в болките си. Опитах се да спя.
Беше безрезултатно и около 1:45 ч. през нощта изкрещях от изключително силна и пронизваща болка, която бързо се разпространи в целия ми корем. С помощта на родилката, която, слава Богу, беше настанена в същата стая, сигнализирах на дежурния екип за това, което се случва с мен. Получих изключително грубо отношение от специализанта д-р Цветомир Златев, както и от старшата акушерка Виолета Николова – сякаш как може да им прекъсвам проспиваната нощна смяна. Отказаха да ми окажат физическа помощ при придвижването с моята развалена стойка, както и при качването за преглед на така нареченото магаре. Най-важното – в този момент не измериха сърдечните тонове на бебето ми – на бебе на жена, която е настанена на етаж „Патологична бременност“ и идва при тях с много силни болки. А в стаята на дежурните, където бях, имаше такъв апарат за измерване. Какво трябваше да стане, за да измерят тоновете – сама да моля за това? Дадоха ми (лекарство, бел. ред.), отпратиха ме в стаята ми и забравиха за мен. По-късно достигна информация до мен от лекар, че д-р Златев е сигнализирал в някакъв момент лекарите над него, д-р Димитров и най-вероятно лично на д-р Петракиева, като никой не дошъл при него или при мен.
Малко преди 5:00 ч. сутринта започнах да усещам, че губя съзнание. Вече ми бяха заглъхнали ушите, виждах размазано, имах студена пот и треперех от неописуема болка в корема. Помолих родилката до мен отново да потърси дежурните, които този път бяха изчезнали безследно. Може би да спят на място, където няма да ги обезпокояват. С помощта на санитар успяхме да накараме старшата акушерка да дойде. Тя започна да ни държи тон да сме били тихи, че ще събудим другите родилки. При втория „преглед“ за нощта пак се държаха хладно и грубо. След като обаче почти не припаднах в краката им, най-после разбраха, че нещо не е наред и не ги „тормозя“ излишно. Сама ги помолих да ми влеят глюкоза, за да не припадна. Въведоха ме в родилна зала. В мое присъствие д-р Златев се обади на д-р Наталия Петракиева, която по телефона отказа да дойде – инструктира го да се обади на д-р Валентин Иванов, шефа на екипа. Все пак тя дойде първа, а след това – и д-р Иванов. Измериха тоновете в 5:30 ч. и се установи, че бебето в мен, тежащо 2,300 кг, е мъртво. Бях в шок, продължавах да им казвам, че ме боли неописуемо много коремът, и се пристъпи към животоспасяваща операция малко след 6:10 ч. До този момент бях с вътрешен кръвоизлив от близо 5 часа. Ако Бог не ми беше дал силата да отида два пъти, молейки за помощ, нямаше да пиша сега тези редове“, пише Ангелова.
Когато се събужда след операцията, тепърва започва да осъзнава какво се е случило, разказва още тя.
„В първите часове след операцията в реанимацията една акушерка ми забрани да плача, за да не разстроя някого там. А в тази стая на реанимацията нямаше родилки, а жени с различни гинекологични операции – миомектомии, хистеректомии и др. Дори скръбта ми беше неудобна за тяхната болница. Не ми позволиха да я видя. Не ми я донесоха. Не я гушнах. Получих своето бебе седмица по-късно, за да я погребем – неизмито, увито в найлон, прекарало цялата седмица във фризер. Без сбогуване. Без човечност. Това е отношението към най-скъпото същество за една майка в най-тежкия миг в целия й живот.
Това, което се беше случило с мен, бе вертикална руптура (разкъсване) на матката (описано във втората епикриза). Напомням, че разрезът на коремната ми стена от първото секцио в „Майчин дом“ също беше вертикален. Вероятно няма как да го докажа, но не вярвам някой съвестен лекар да твърди обратното – д-р Хранов беше разрязал матката ми вертикално при първото секцио, както се е правило преди десетки години“, твърди пациентката.
„Вече не се прави такъв разрез. Той увеличава неколкократно шанса за разкъсване на мястото на предишния шев. Аз вече знаех това, но не знаех какъв е разрезът на матката ми, защото двата разреза, на коремната стена и този на матката, не са строго обвързани един с друг. Напротив, двама лекари в „Майчин дом“ преди това ме уверяваха, че разрезът трябва да е бил вече стандартният хоризонтален. Мислех, че д-р Хранов (повтарям, който дойде с избор на екип) и неговият асистент немарливо и безотговорно са пропуснали да впишат вида разрез на матката в първата епикриза. Наскоро обаче забелязахме едни латински думички в първата ми епикриза – „Caesarea isthmicotransversalis”, което означава цезарово сечение с хоризонтален разрез в истмичната част. Получила съм епикриза с лъжливо съдържание – вярвам, умишлено. Не само съм била осакатена, но и някой ми е спестил тази така важна информация. В такива случаи трябва да се предприеме операция на по-ранен етап от следващата бременност. И в сегашния момент щях да имам живо момиченце на една година. Ако беше чисто документална грешка, то д-р Хранов да беше дошъл да ми обясни какво да правя, когато забременея отново. Той дори не дойде да ме посети след операцията, дори след като беше помолен от колега да го направи“, предполага още Ангелова.
„Последователните лекарски грешки, безотговорност и умишлени лъжи очевидно не бяха само при първото ми раждане. В момента немалко руптури извън болница завършват с живо, спасено дете. Ако руптур се случи в болница, детето се спасява в почти всеки случай. Измерването на сърдечните тонове в такъв момент показва, че бебето е в дистрес и че има нужда от лекарска намеса. Такова измерване не ми беше направено в 2:00 ч., когато отидох, трепереща от внезапната силна болка. Измериха тоновете на бебето ми чак когато вече беше много късно, в 5:30 ч. сутринта, и аз самата вече бях на косъм от колабиране. Бяха минали общо 12 часа от последното измерване на тоновете, направени непосредствено при постъпването ми. А аз, след всичко описано дотук, получих втора епикриза с невярно съдържание – че съм дошла с оплаквания в ранните часове на 28.05.2024 г. и че „незабавно“ съм преведена в родилна зала.
За това, което преживях, за тази престъпна небрежност, виня управата на тази болница, която след нашите жалби дори не ни удостои с официален отговор“, пише още Ангелова.
Тази така тежка лична история „е призив такива злодеяния да не се случват повече в „Майчин дом“, за смяна на управлението, за насърчаване на човешко отношение към родилките, които имат право да викат при раждане, които имат право да ги боли, които имат право да плачат за мъртвородените си деца и които имат право да имат живи деца, когато лекарите са могли да ги спасят“, добавя тя.
„Лекарската професия не е благодарна, както и моята на начален учител не е. Но никой не е опрял пистолет в главата на някого, за да стане лекар. Ако няма да се държи като човек, нека да не бъде лекар. „Ще си има друго дете“ – казаха на съпруга ми. Всяка следваща бременност за мен оттук нататък е с риск за живота ми. Аз лично познавам жена, която загубва своето второ дете поради руптура и отново заради липса на опис в предишна епикриза на Т-образен разрез на матката в „Майчин дом“ преди 15 години. Това трябва да спре“, завършва емоционалната си история Ангелова.
