„Недвусмислено е ясно, че в Еврозоната ни вкараха президентът Тръмп и Теменужка Петкова. Защо Тръмп? Защото още през март Тръмп заяви, че Европа трябва да започне да си плаща. Росен Желязков и Теменужка Петкова умело използваха тази ситуация да прехвърлят някои разходи за 2024 г. за напред и се оказа, че изпълняваме Маастрихтските критерии“, каза председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков пред bTV.
„6 месеца преди да влезе еврото у нас и в България започна да се говори много за спекула. Сигурно и януари, февруари догодина ще има такива опити, но се надявам с една добра кампания да няма ценови ексцесии, както се случи в Хърватия например. Хърватия все пак не беше във валутен борд. Но е ясно, че КЗК и КЗП трябва да действат сега. Няма какво да чакат до януари. Ясно е, че каквото и да се случва идните месеци, опонентите на Еврозоната ще го обвързват с нея. Повишението на цените в Хърватия през 2023 г. се случи до голяма степен заради войната в Украйна и ръста на цените на енергоизточниците, но масово го обвързаха с еврото. Просто трябва да се обяснява, обяснява, обяснява.“, каза Дянков.
Той препоръча да се уточни законово какво е спекула. Според актуалното законодателство у нас такъв термин не съществува. По повод бюджета Дянков смята, че със сигурност вървим към по-висок дефицит от 3 %. През май ЕК разреши на страните членки да увеличат дефицита си до 4.5% за военни разходи. „Аз лично се съмнявам, че нашето правителство ще стигне до тези натрупани дефицити. Но нещо трябва да се направи срещу неразумните дефицити през последните 4 години“, каза Дянков и напомни, че е нужно преосмисляне на разходите най-вече за МВР. За отбрана е ясно, че ще растат. „Първият евробюджет след влизането ни в Еврозоната трябва да бъде със значително преодоляване на дефицита“, смята Дянков. Той даде пример с Дания, която в последните 10 години автоматично без допълнителни решения на правителството или парламента реже с 2 процентни пункта всички административни бюджети и ги преразпределя към приоритетни пера като здравеопазване, отбрана. По този начин се избягват политическите дрязги. „Ако България го направи от 2026 г., ще събере около 700 милиона лева. По датския модел. Изключваме здравеопазването, образованието , културата, общинските бюджети от рязането на разходи. Говорим за 10 години“, заяви Дянков и напомни парадокса защо при намаляващо население администрацията у нас все повече расте. При това при развитието на технологиите.
