Имаме уникален шанс, който не бива да бъде пропускан. Ние сме обречени, така или иначе, следващите 10 години да инвестираме милиарди в модернизацията на българските въоръжени сили и придобиване на нови способности. Това може да се случи по различни начини. Ние само да инвестираме средствата и да придобием способности, да доставим оборудване от утвърдени световни производители , при всички случаи не е лошо, но е далеч от ефекта, който търсим.
Това заяви вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев преди подписването на меморандума за подобряване на взаимодействието между българската отбранителната индустрия и изпълнителната власт.
„Умният шанс да направим това, е при максимално мобилизиране на развойния и индустриалния потенциал, който България има. Това са нови сюжети, нови възможности в икономиката, българската наука и процеса на иновации. В същото време е скъсена верига на доставка, създаването на устойчив капацитет за производство на редица изделия тук, в рамките на територията на страната, което е въпрос на национална сигурност“, каза още Дончев.
„Осъзнавам, че през последните няколко десетилетия, от една страна въоръжените сили от друга – българската индустрия е позагубила този навик за съвместна работа, но трябва да го създаден наново. Мисля, че българската индустрия може да се превърне в най-добрия приятел на въоръжените ни сили, произвеждайки, проектирайки и снабдявайки с точно с това, от което има нужда, и то на добри цени“, заяви вицепремиерът.
Според него предимствата от това са не само свързани с възможностите за икономическо развитие. Дончев бе категоричен, че когато има къса верига на доставка, тогава са възможни много неща, , които са невъзможни, ако производителят е извън страната. Това имало няколко измерения, които били свързани със срока на доставките и националната сигурност.
„Ако най-големият бустер за българската индустрия през последните 2 десетилетия беше присъединяването към Европейския съюз и достъпа до общия пазар, за този период тя направи чудеса. Съзнавам, че широката общественост ще бъде шокирана от този факт, защото той не е ноторен, не е известен. Българската индустрия оцеля и се интегрира в общия пазар“, обясни вицепремиерът.
Според него, ако бъдат направени изследвания за последните 10-15 годишни интервали, ще се види как в последните години има по-сложни и скъпи изделия, които се изнасят, докато в началото основно са изнасяни непреработена продукция и електроенергия.
„В последните години по-високо в класацията са сложни машини и съоръжения , което е правилният път. Няма как да си богат, когато произвеждаш евтини неща и се бориш само, изделието ти да стане по-евтино“, категоричен бе Дончев.
Той обясни, че процесите за модернизация на въоръжените сили могат да се окажат следващия голям бустер за развитие на българската индустрия, провокирайки потенциала, който вече има.
„Обречени сме да го отиграем по най-умния начин, защото в противен случай, ще имаме само способности, което не е лошо, но няма да дадем никакъв шанс нито на икономиката, нито на науката. По тази тема сме обречени и да говорим, за да може да стигне до всички, да създадем импулс български предприятия да се включват в този процес, но най-важното, което е и големият проблем, да стимулираме все повече млади хора да учат инженерни специалности и да избират да учат в професионални гимназии“, заяви още вицепремиерът.
Той бе категоричен, че един от големите проблеми, който в дългосрочен план би могъл да постави спирачка на развитието на българската индустрия, е липсата на кадри- както и висококвалифицирани инженерни кадри, така и квалифицирани работници. Според него, техен дълг било да бъде обяснено на обществеността, че инженерната работа по същество била творческа професия, която изисква „да измисляш нови, интересни неща“, което, ако се справяш добре, означавало и високи доходи.
