През 2011 г., 42 дни след като ражда прекрасно момче в столичната болница “Шейново”, 19-годишната Деяна Георгиева умира в адски мъки. Близките й започват да водят дело срещу 11 лекари. По време на разследването остават само 6 подсъдими, но всичките те са оправдани на 12 декември 2024 г. – 13 години по-късно, припомня „24 часа“.
Според майката на Деяна – Людмила Велинова, причината за смъртта на дъщеря й е оставена плацента в матката, вследствие на което се развива сепсис. След като младата жена започва да се влошава, лекари от “Шейново” и “Пирогов” й правят лапароскопия (инвазивна операция, представляваща оглед на органите в малкия таз и коремната кухина – бел. ред.).
“При нея виждат, че има много тежка некроза на дебелото черво – обяснява Велинова. – Това означава, че има инфекция или зараза, която са оставили в корема й. Ако тя беше оперирана, сега щеше да е жива. Не можеш да игнорираш тази некроза и да не предприемеш нещо. Този орган е умрял и трябва да се отстрани по най-бързия начин, за да не заразява всичко около него. При навременна операция щяха да видят, че и в матката е започнал такъв процес. Тя е била на пихтия, когато са я извадили. Говорим за немарливост и некомпетентност.”
Такова заключение на вещите лица очакваше майката на Деяна преди месеци, защото то беше ключово за процеса. Трябваше първо да се докаже вината на лекаря, който е забравил плацентата в матката на 19-годишното момиче, а след това и на останалите, които са разбрали, че има някакъв проблем, но не са предприели нищо. Само че след 13-годишна битка прокуратурата обяви, че не може да иска никакви присъди за шестимата обвиняеми лекари заради последната съдебномедицинска експертиза, която на практика оневинява медиците.
“Това беше гавра към мен, дъщеря ми и внучето ми – коментира след края на делото майката на Деяна – Людмила Велинова. – Базира се единствено на експертиза, която беше изцяло в услуга на другата страна. Съдията категорично отказа да назначи повторна експертиза, каквато искахме. Прокурор Ирена Генчева провали делото, тя забрави за какво влиза в залата. Абдикира, не подкрепи искането за нова експертиза, отвод на съдията и т.н. Как да се справим и със съда, и с прокуратурата? Борих се по честен път. Исках да има възмездие за това младо дете, което си отиде. Излишно си дадох здравето по тези зали 13 години.”
Случаят на Деяна е един от десетките фрапиращи в България, а близките на починали родилки много рядко получават така желаната справедливост. Заради големия скандал тези дни, в който млади майки обвиняват лекари от “Майчин дом” в агресия, немарливост и лошо отношение, потърсихме адвокати, които да обяснят какви са техните права в тези ситуации.
Оказва се, че вината на конкретен лекар за груба негова грешка е изключително трудна за доказване. Първо, защото родилката е сама в залата с екипа и няма кой да подкрепи думите ѝ. Второ, дори наистина докторът да направи нещо незаконно, никой от колегите му няма да свидетелства срещу него. Трето, трудно се намират вещи лица, които са независими и не са познати на обвиняемия.
Затова и производствата се влачат с години. Мудни са, защото се изискват специфични експертизи.
Съответно не е лесно и намирането на компетентни вещи лица, затова близките прибягват до гражданските дела, при които се търсят обезщетения за вредите, които пациентът е претърпял. Като по този начин държавата абдикира от задълженията си и оставя търсенето на справедливост по частен път.
Според статистическите данни акушерството и гинекологията са най-съдените специалности след хирургията. Големият проблем е, че здравеопазването у нас е изтъкано от правила, които не се спазват, а правосъдието е мудно и неработещо.
Истината е, че никой не иска да гледа такива дела и въпреки че те се увеличават през последните години, системата остава непроменена. Не се учи от грешките си и не се развива.
В повечето случаи по-тежките производства за доказването на лекарски грешки пострадалите губят на първите две инстанции и едва пред Върховния касационен съд се получава някаква присъда.
За агресия към родилките обаче, било то физическа или вербална, справедливостта е мираж…
