От гледна точка на министерството на отбраната е важно да имаме близки контакти с представителите на отбранителната индустрия, в отговор на сигнала от Брюксел за трансформация на капацитета на родната индустрия, в интерес на европейската отбрана. Нашите усилия са насочени към неотложни инвестиции в отбранителните способности на българската армия и индустриалния капацитет на отбранителната ни индустрия, с цел гарантиране на сигурността на страната и на Европа.
Това каза министърът на отбраната Атанас Запрянов при подписването на меморандума за разбирателство между българската отбранителна индустрия и изпълнителната власт.
Министерство на отбраната е подготвило документ за последователно разработване на проекта на стратегия за развитие на българската отбранителна индустрия. Всичкото това е в контекста на европейската политика за превъоръжаване, обясни министър Запрянов.
Належащата необходимост от превъоръжаване на Европа дава ясен сигнал за навлизането в нова фаза на сътрудничеството между европейските държави в областта на отбраната, категоричен бе военният министър. За целта се инициира преход от подход, ориентиран към идентифициране и планиране на европейските отбранителни способности към подход, насочен към постигането на конкретни резултати, чрез изпълнението на съвместни проекти и програми за превъоръжаването на европейските държави.
В този процес особено внимание се поставяло на участието на европейската отбранителна индустрия, стимулиране на производствените възможности, увеличаване на индустриалния капацитет на Европа и намаляване на фрагментацията на европейската отбранителна индустрия и потенциал в кратки срокове.
„Днес все по-значим става въпросът за мястото на България в европейската отбрана като гранична държава от Източния фланг и оползотворяването в максимална степен на новите възможности и мерки, заложени в Бялата книга за европейската отбранителна готовност и наличните европейски механизми и инструменти в областта на отбраната“, каза Запрянов.
В този контекст, основният фокус на МО е поставен върху възможностите за ускоряване на превъоръжаването и модернизацията на българската армия, както и изпълнението на националните планове за изграждане на отбранителни способности.
„В същото време, подкрепяме пълноценното включване на българската отбеанителна индустрия в процеса на превъоръжаването и на нашата армия, и на армиите от страните от ЕС. Считаме, че сега е подходящият момент за модернизация и очертаване на насоките за специализация и развитие на капацитета и текущия скок на българската отбранителна индустрия“, коментира министърът.
От гледна точка на предлагане на нов подход за развитие на българската отбранителна индустрия, администрацията подкрепя общи усилия за засилване на индустриалния капацитет на европейската отбранителна и икономична база, и съвместното придобиване на европейски отбранителни способности, сред които и Европейския фонд за отбрана, европейската програма за индустриално развитие, както и предлагането на нов инструментариум, мерки за сигурност на Европа SAFE и заложен в плана за незабавен европейски отговор.
„Големият актуален въпрос е как нашата индустрия ще я интегрираме в този процес не само на национално, но и на европейско ниво. Актуални са и дискусиите за включване на страната и респективно на отбранителната индустрия в механизма SAFE, чрез който ще се предоставят заеми на страните от ЕС, обезпечени от бюджета на ЕС, като подкрепи страните чрез съвместни поръчки с възложителите от поне 2 държави“, обясни Запрянов.
От друга страна не трябвало да се забравя, че институционалните възможности на военното министерство били ограничени по отношение на българската отбранителна индустрия, защото на национално ниво и финансовото министерство, и икономическото и това на иновациите на растежа имат силна роля в процеса за подкрепа на родната отбранителна индустрия.
Според Запрянов, само със съвместни усилия на ведомствата може да се отговори на съвременните изисквания за модернизация на индустрията. Военното ведомство пък се стреми към прилагане на интегриран подход и засилване на взаимодействието между българските институции, индустрия и научната общност, категоричен бе той.
Министерството на отбраната и щаба на отбраната полагат целенасочени усилия, за да може България да бъде предвидим партньор, за да се подобри възможността на българската индустрия за ефективно участие при реализиране на проектите за превъоръжаване на въоръжените сили и пълноценно включване в процесите на превъоръжаване на Европа като механизъм за трансфер на технологии и развитие на капацитет, увери още Атанас Запрянов.
„В динамичната и непредвидима геополитическа среда, в която се намираме, сигурността и технологичната независимост на Европа, се превръщат в приоритет от първостепенно значение. В този смисъл България трябва да бъде активен участник, а не страничен наблюдател“, каза и министърът на икономиката Петър Дилов.
Според него българската отбранителна индустрия разполага с потенциал, капацитет и експертиза, които трябва да бъдат използвани ефективно и подкрепяни по ясен и категоричен начин. Меморандумът пък поставял основата за засилено институционално взаимодействие за повече прозрачност и последователни действия.
Той увери, че министерството на икономиката ще продължава да работи за разширяване на достъпа на българските предприятия до европейските национални инструменти за финансиране, насърчаване на технологическия трансфер, иновациите и повишаването на производствения капацитет.
„Ще насърчаваме създаването на стабилни и публично-частни партньорства, защото сме убедени, че устойчивото развитие на отбранителния сектор може да се постигне единствено чрез обединени усилия на държавата, индустрията и научната общност“, допълни министър Дилов.
Съпредседателят на сдружение „Българска отбранителна индустрия- акад. Стефан Воденичаров“ Петър Чолаков бе категоричен, че армията трябва да има стратегия, която да бъде изготвяна съвместно със сдружението. Той изрази надежда, че отбранителната индустрия вече няма да бъде „нежеланото отроче“, а желан партньор.
„И досега имаше такъв меморандум, подписан мисля, през 2012 г. Дано не се случи и със сегашния така, че след 10-15 г. някой да каже, че не сме подписвали такъв меморандум. Важното обаче е какво сме направили през тези години, а ние не сме направили нищо и сме загубили страшно много. Първоначално българската отбранителна индустрия беше лоша дума, тръгнахме да я съсипем. Въпреки това оцеляхме 10-15 предприятия, които са на много добро ниво“, заяви другият шеф на сдружението Петър Георгиев.
Той бе категоричен, че тези предприятия са високо ценени в 30-40 държави извън България, докато у нас не било така.
„През последните 30 г. успяхме да направим 1 договор за 2 г.- 100 бронирани машини за 40 млн. лв., които направихме за армията. В същото време, 60 радиостанции от небезизвестната американска фирма „Harris“ до днес не могат да се пуснат в част от машините, защото доставиха некачествено оборудване. Ако някой ми каже, че това е фирмата на НАТО, това са глупости, защото всеки си има собствена индустрия и си гледа държавата“, коментира още Георгиев.
Той изрази надеждата си, че подписването на този меморандум за взаимодействие може да бъде преломен момент в отношенията на институциите и индустрията, като заяви, че българската отбранителна индустрия е оцеляла 30 г., защото има достатъчно капацитет.
„Българският бюджет се пълни от българските фирми, не от външните, докато не променим това, нищо не сме направили“, допълни Георгиев.
Меморандумът за подобряване на взаимодействието между българската отбранителната индустрия и изпълнителната власт не подписан от министрите на отбраната и икономиката Атанас Запрянов и Петър Дилов, от вицепремиера и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, представителите на сдружението „Българска отбранителна индустрия“ както и шефката на БАН чл.кор. Евелина Славчева.
