България има фасаден президент, а не държавен глава в конституционния смисъл на това понятие. Това заяви във Фейсбук топ конституционалистът и собственик на „Галъп“ доц. Борислав Цеков. Той публикува унищожителен анализ за президента.
Висшата конституционна длъжност „президент на републиката“ фасадно се заема от един инсталиран от задкулисните мрежи човек, който очевидно е некомпетентен и неподготвен за висшата политика и демократичното управление, но за сметка на това е изпълнен с неприкрити бонапартистки нагони, допълни Цеков. И отсече: „Този човек сведе институцията до квартален клуб по интереси на една ретроградна кохорта с кремълски зависимости“.
Ето целия пост на доц. Борислав Цеков:
Демокрацията била „фасадна“, правосъдието било „фасадно“. С еврото сме щели – едва ли не! – „сички да омрем“. Това не е фейсбук-бръщолевене на някакви квартални неудачници или илитерати. Това са поредните несъстоятелни, деструктивни и разединяващи изявления на Румен Радев.
Истината обаче е съвсем друга и много по-тревожна – България има фасаден президент, а не държавен глава в конституционния смисъл на това понятие. Това е така, защото висшата конституционна длъжност „президент на републиката“ фасадно се заема от един инсталиран от задкулисните мрежи човек, който очевидно е некомпетентен и неподготвен за висшата политика и демократичното управление, но за сметка на това е изпълнен с неприкрити бонапартистки нагони. Този човек сведе институцията до квартален клуб по интереси на една ретроградна кохорта с кремълски зависимости.
Политиката, която води Румен Радев, е напълно безполезна за България. Не е допринесла с нищо за някакво положително развитие през годините, в които той обитава „Дондуков“ 2 и държавните резиденции. Всичко е „Боташ“. Няма идеи, няма смислени каузи. Пребивава в тотална международна изолация.
Но ако беше само това – да го подминем с лаконична оценка от типа: „най-посредственият президент, избиран по силата на Конституцията от 1991 г.“
Далеч по-важното обаче е, че Радев напълно изостави статуса и ролята, които Конституцията отрежда на президента – да бъде неутрална власт с арбитражни функции, която стабилизира политическата система в условията на политически кризи и олицетворява единството на нацията.
Вместо това, той превърна президентството в квазиполитическа партия и поведе перманентна война с легитимните политически сили и с Народното събрание, което е институционалният изразител на народния суверенитет. Това го лиши от капацитет да осъществява конституционните функции по политически арбитраж и интегриране на нацията около националните цели и интереси. Така осакати системата, което породи хаос.
Превърна институцията в инкубатор на ретроградни идеи за „силна ръка“, „извънредно положение“, „преучредяване на държавата чрез президентска република“ – идеи, които в основата си носят авторитарен заряд и могат да взривят държавата и демокрацията.
Целенасочено разединение на нацията и непрестанни опити да бъде торпилирана и ерозирана парламентарната демокрация – това е същността на „модела Радев“. Модел, който носи „родилните белези“ на кремълското самодържавие и е отрицание на европейската принадлежност на България.
Радев е основният виновник за безвремието и упадъка на България от последните няколко години не само заради това, че осакати политическата система, но и заради това, че лансира и овласти „промяната“ и цялата котерия от корумпирани и некадърни политикани, която се изреди в управлението – служебно и редовно – от 2021 г. насам.
Фасаден президент, който се превърна в генератор на омраза и разделение.
Безполезен президент, който харчи народни без да допринася нищо за България.
Вреден президент – който води хибридна война срещу демокрацията и европейското бъдеще.
България днес няма президент, а предводител на една кохорта, която консумира власт в свой частен интерес, каквато нито Конституцията, нито народът са й отредили.
