В жилищните квартали могат да се видят малки къщички от подръчни материали, със съдове за храна и вода до тях, в които хора, загрижени за уличните котки и кучета се опитват да им създадат някакви условия за живот. И с просто око се вижда, че броят на тези животни, и в частност на котките, главоломно расте. Държавата засега няма план с описани конкретни мерки и срокове как да се справи с проблема, но предвижда различни мерки за контрол над домашните любимци, сред които и ограничение в броя им, пише „Дневник“.
Търси се дом
В социалните мрежи има вълна от обяви, в които се търсят стопани на намерени и често лекувани и даже кастрирани животни и е ясно, че въпреки липсата на статистика е невъзможно всички те да получат дом. Често спасителите им са принуди да ги вземат, въпреки че имат вече няколко други в дома си. Това обаче не решава никакъв проблем, защото само след няколко месеца картината е същата. И този като повечето проблеми в съвременна България разделя обществото на две: такива, които се чудят как да решат проблема, защото бездомни животни не трябва да има и други, които мразят животни и не се интересуват от тях, като съветват хранещите ги да си ги вземат у дома, щом толкова са загрижени. Отделно стои въпросът и за насилието над животни.
Дори да не сте любител на кучета и котки сигурно ви прави впечатление, че „Фейсбук“ е пълен с обяви, в които се търсят стопани на немалко спасени изпод гумите на колите котки и кучета или такива, които са просто изхвърлени на боклука някъде из страната. Независимо кой какво лично отношение има към животните, това е проблем, който не може да бъде разрешен на доброволни начала, а още по-малко замитан под килима.
Досега няма измислена друга мярка в световен мащаб извън кастрацията, особено когато става дума за бездомни животни. Има и държави, в които на практика такива няма, като САЩ, например. Причината е, че притежанието на домашен любимец е обвързано не просто с регистрацията, чипиране, ваксинация и др. задължения, но и със задължителна кастрация, освен ако не става дума за лиценз за развъждане. От фондация „Четири лапи“ напомнят, че по закони. в България е забранено неконтролираното развъждане, с резултата от което са пълни също социалните мрежи и сайтовете за продажби на всякакви неща от частни лица. Собствениците на любимци, които искат да изкарат пари от тях, ги чифтосват по свое усмотрение с мотива, че уж искат да подарят потомството. Фондацията напомня, че единствените законни развъдници са описани на сайта на Българската агенция по безопасност на храните.
Очаквано строгите регулации, макар и в различна степен, са застъпени предимно в по-развитите държави. Но ако се погледне при съседите в Румъния, дори там има пилотни проекти, по които властите се опитват да затегнат изискванията за кастрация на домашните любимци, както и да обхванат бездомните.
Имаме такава идея
На този етап в България няма национално законодателство, което да въвежда подобни рестрикции, което не би било и особено лесно предвид схващания в обществото, че кастрацията е злодейска намеса в работата на природата. Това означава, че се налага доста обширна разяснителна кампания за промяна на нагласите, подплатена впоследствие с нужното законодателство.
Към настоящия момент, в националното ветеринарномедицинско законодателство не е предвидено задължително изискване за кастрация на домашните любимци. Съгласно действащата Национална програма за овладяване и контрол на популацията на безстопанствените кучета, законодателството насърчава доброволната кастрация чрез конкретни облекчения за собствениците. Един от стимулите, предвиден в Закона за ветеринарномедицинската дейност, е освобождаването от такса за притежаване на куче, когато животното е кастрирано. Това се посочва в отговори от Българската агенция по безопасност на храните, където се намира и ветеринарният контрол.
Ведомството напомня, че годишната такса за притежаване на куче е регламентирана в Закона за местните данъци и такси, като събраните средства постъпват в бюджета на общината и по закон се използват за дейности, свързани с намаляване на броя на безстопанствените кучета.
Собствениците на кучета имат задължение да декларират животното в съответната община в тримесечен срок от придобиването му, а контролът за това е на общините.
Агенцията посочва в отговорите, че с цел повишаване на ефективността на контрола върху популацията на домашни и безстопанствени животни, се предприемат мерки за актуализиране на действащото национално ветеринарномедицинско законодателство.
Предвижда се въвеждане на ограничение в броя на домашните любимци (кучета и котки), които могат да бъдат отглеждани в едно жилище, гараж, преместваем жилищен обект и/или двор, като той ще бъде сведен до не повече от три животни. Залага се и въвеждане на изискване към собствениците да предприемат мерки за предотвратяване на нежелано размножаване на животните, с цел ограничаване на тяхното изоставяне и намаляване на броя на безстопанствените животни.
Съгласно действащия Закон за ветеринарномедицинската дейност, вече са разписани задължения за собствениците на домашни кучета, както и механизми за контрол от страна на кметовете на общини, райони и кметства.
Нарушенията се установяват от инспектори към общините и районите, като се издават актове по съответните разпоредби на закона. Наказателните постановления се издават от кметовете на общини и райони, съгласно действащата компетентност, описани в закона.
От отговорите не се разбира на какъв етап е въвеждането на това ограничение за броя на отглежданите в домашни условия котки и кучета.
Агенцията посочва, че засиленото прилагане на контролните механизми от страна на общинските администрации е от съществено значение, тъй като безконтролното размножаване на домашни любимци е основен източник за увеличаване на броя на безстопанствените животни.
„Ефективното овладяване на проблема е възможно чрез координирани действия между компетентните институции, общините и гражданите. За БАБХ приоритет остава защитата на здравето на хората и животните, както и гарантираното прилагане на принципите на хуманно отношение към тях“, посочва агенцията.
Кой ще вземе това куче/коте
Какво се случва със стотиците изоставени котки и кучета, които не си намират стопанин, няма кой да каже.
Няма данни и за броя на бездомните котки и кучета, а само за тези, които са минали през кастрация. По този критерий са и оценките на Общинското предприятие „Екоравновесие“ в София, че всъщност броят на безпризорните животни намалява. „Нямаме данни да се увеличава неконтролируемо броят на безстопанствените животни. Данните показват, че има положителна тенденция към намаляване, което означава, че програмата „Кастрирай и върни“ работи“, посочат от там.
Данните обаче обхващат кучетата, но не и котките. Общинското дружество посочва, че не се занимава с тях, защото тези животни не подлежат на задължителна регистрация и контрол за разлика от кучетата. За тях те имат договор с фондация „Четири лапи“ от 2013 г. Периодично фондацията обявява програми за безплатна кастрация на котки в сътрудничество с ветеринарни клиники, за което раздава по около 2 хил. талона годишно. Гражданите трябва да се снабдят с тях и да запишат час в някоя от клиниките, за да може манипулацията да се извърши безплатно.
Талонът покрива разходите за операцията на една бездомна котка, както и ваксинация против бяс, обезпаразитяване и престой в клиниката от 24 ч. За да бъде разпозната, всяка кастрирана по програмата котка, тя е маркирана с поставяне на татуиран номер от вътрешната страна на едното ухо и изрязване на връхчето на другото. Това позволява отдалеч да се вижда, че животното е кастрирано, както и то да бъде идентифицирано по номера си.
Подобни инициативи, но срещу заплащане макар и в намалени размери, предлагат и други организации, които разчитат на дарения, за да се снижи цената на процедурата.
По данни на „Четири лапи“ една некастрирана котка може да има до 180 котенца през живота си, а за 10 години поколението ѝ може да достигне 50 хил. Напомнят, че никое животно не става бездомно по свое желание. А всяко родено на улицата котило застрашава оцеляването на майката, която често трябва да пожертва собственото си здраве, за да го изхранва. Не всички родени котенца оцеляват. Около 75% от малките загиват още в ранна възраст.
Към началото на годината фондацията отчита кастрирани общо 16 600 бездомни котки.
Сега е моментът
От Столичната община казват, че от години се работи по проблема с ограничаване на броя на бездомните животни чрез дейността на „Екоравновесие“, която включва: кастрация, обезпаразитяване, ваксинация и лечение на безстопанствени кучета; приюти за временно настаняване – в село Горни Богров (най-големият приют с около 1200 кучета – бел.ред), Сеславци (предназначен за бебета и техните майки, както и за кучета, които са били отделени от майките им и захвърлени), „Слатина“ и „Връбница“; регистрация и чипиране на домашните любимци; обучителни кампании за отговорно отглеждане на домашни любимци; обработване на сигнали от граждани.
„Сега е моментът да се фокусираме върху другите въпроси – неконтролираното развъждане на домашни животни, липсата на контрол над продажбата на животни, например в сайтове (olx), зоомагазини“, посочват още от предприятието.
В същото време от Столичната община напомнят, че нямат законодателна власт да налагат кастрация на домашните животни – кучета и котки, но я насърчават чрез безплатни програми и кампании.
Посочват, че е необходимо разрешаването на този въпрос чрез национално законодателство като конкретно назовават изменение в Закона за защита на животните, въвеждане на контрол над развъдната дейност, пресичане на безконтролното домашно (междусъседско) развъждане, подобряване на условията в приютите, намаляване на капацитетите по приютите.
„Столична община работи активно с представители на законодателната власт за оформяне и внасяне на такива предложения“, уверяват от там.
От отговорите се разбира, че въпросът за трайното решение на проблема с бездомните животни е бил обсъждан на различни нива, включително от неправителстевни организации и общини, но не е изведен като приоритет в последните години.
Подобен извод на институционално ниво се прави и в отчета за 2024 г. по Националната стратегия за контрол на популацията, публикуван на сайта на Министерството на земеделието и храните. „Многократно през последните години е повдигана темата за сформиране на звено зоополиция, което да има правомощия за контрол на всички нива и да обхваща процесите от развъждането на домашните любимци до тяхната търговия (физическа или онлайн). Да има определени ясни и точни правила за работа, структура, действия и т.н. Към днешна дата се наблюдава невинаги добра и ясна координация между отделните институции, което предизвиква недоволство сред гражданите и обществеността“, пише в документа.
В него ясно са посочени нерешените проблеми, които не позволяват да се ограничи броят на безстопанствените кучета:
- нерегламентирано, неконтролируемо и безотговорно размножаване на домашни любимци и изоставяне на техните приплоди на улиците;
- недостатъчна информираност на населението за задълженията и отговорностите при отглеждането на домашни кучета, в т. ч. и тяхната кастрация;
- липсата на достатъчна популяризация на проблема, свързан с безстопанствените кучета и произлизащите от него рискове;
- липса на законодателство по отношение на отстояние, допустим брой за отглеждане на домашни любимци и задължителни реквизити за онлайн търговията към момента на изготвяне на отчета.
От Столичната община казват и че агенцията по храните страда от недостиг на кадри и бюджет, което пречи на ефективния контрол. С нея ведомството обаче е обсъждано информационната й системата – ВЕТИС, да бъде обвързана със системата на местни данъци и такси. Това се очаква да облекчи собствениците на домашни любимци чрез автоматично подаване на данни за регистрация в една система, което от своя страна ще спести време и административни усилия и ще намали риска от грешки или санкции при непълно деклариране. Отново не е известно дали и кога ще стане това.
На свой ред най-голямата община вижда разрешението на проблема по няколко линии:
- Насърчаване на кастрацията, стимулиране на отговорното поведение на стопаните и въвеждане на мерки за хуманно отношение към животните;
- Регистрация в национална база данни на всички домашни животни чрез микрочип;
- Засилен контрол и санкции срещу нерегламентирано развъждане и изоставяне;
- Държавно финансиране за кастрационни кампании в общините;
- Образователни програми в училищата и медиите.
