Астрофизик обясни защо колонизацията на Марс е обречена на провал. Астрофизикът Адам Бекер разкритикува идеята на Илон Мъск за колонизиране на Марс като убежище за човечеството, наричайки тази планета истински ад.
Както пише sustainability-times.com, Бекер в интервю за списание Rolling Stone нарече идеята на Мъск „едно от най-глупавите неща, които някога биха могли да бъдат казани“. Според него дори при катастрофални сценарии Земята ще остане много по-обитаема. В подкрепа на аргумента си Бекер цитира три сценария: удар на астероид, сравним с този, който унищожи динозаврите, глобална ядрена война и неконтролирано изменение на климата.
При всяко от тези екстремни обстоятелства, твърди Бекер, Земята все пак би била по-гостоприемна от Марс. Това е така, защото въпреки масивните разрушения, Земята би запазила такива важни елементи като дишаща атмосфера, подходяща гравитация, достъпна вода и естествена защита от вредна радиация.
На Марс обаче животът би бил ограничен до запечатани куполи и всеки отказ на жизненоважни системи би довел до незабавна катастрофа. За разлика от това, на Земята, дори след планетарна катастрофа, все още биха могли да съществуват „джобове“ от живот, които биха могли да се възстановят и регенерират.
Илон Мъск е много гласовит относно тераформирането на Марс, което включва детониране на ядрени бомби на полюсите, поставяне на гигантски огледала в Космоса и изграждане на климатично контролирани оранжерии. Превръщането на Марс в Земя 2.0 обаче е колосална задача, която изисква:
• излъчване на достатъчно CO₂ за сгъстяване на атмосферата;
• създаване на устойчив парников ефект за затопляне на планетата;
• създаване на изкуствено магнитно поле за защита;
Дори ако целият CO₂ бъде освободен, атмосферното налягане ще достигне само 7% от земното, което не е достатъчно за оцеляване без херметически костюм. Освен това има огромни разходи за транспортиране на материали, храна и вода на разстояние от 50 млн. километра.
Бекер сравнява инвестирането в Марс за оцеляване с напускането на разрушена болница, за да оцелеем в радиоактивна пустиня без кислород.
„По-добре е да запазим планетата си, дори и да е ранена, отколкото да се изправим в гигантска барокамера на открито“, твърди той.
