Развитието на технологиите облекчава всеки ден живота на всички, но от него се възползват и престъпниците. Киберизмамите заливат глобалната мрежа, жертвите се множат било от наивност, или желание за лесни печалби. Как да не станем една от тях и да се предпазим, съвети пред „Труд“ даде старши комисар Владимир Димитров, шеф на „Киберпрестъпност“ в ГДБОП.
Опасностите в интернет са десетки, но най-сериозните, които виждат експертите, са инвестиционните измами. Почти всеки ден имат оплаквания. Другият сериозен проблем, където също непрекъснато има жертви, са измамени български компании.
„Това престъпление го наричаме „сменен айбан“. Става дума за намеса в кореспонденцията по имейл на българската компания с техния чуждестранен контрагент, който уж им казва, че си е сменил банковата сметка. В резултат на това жертвата сама изпраща следващото плащане на подменена банкова сметка. Тези престъпления се извършват от нигерийски организирани престъпни групи приоритетно и всяка седмица имаме фирма, която губи десетки, стотици хиляди евро или $1 000 000. Имали сме и измами с 3 000 000 евро. Има и много заплахи с фишинг имейли, претендиращи да са от банкови институции. Почти всеки ден има човек, който се обръща към нас и казва – получих имейл, имаше логото на моята банка, последвах линка, въведох си потребителско име, паролата за достъп до онлайн банкирането, въведох кода, който дойде в последствие, имената, адреса, всичко което ми поиска уж банката. А то е просто фишинг имейл. След часове от банкова сметка изчезват няколко хиляди лева. В резултата на такива измами от хакери жертвите губят ежеседмично много пари, с които престъпниците купуват криптовалути, скъпа техника. Организирани престъпни групи са се специализирали в такива престъпления“, посочва Димитров.
Сравнително нова е измамата при продажба на стоки втора употреба в безплатни платформи. Става въпрос за това – продаваш старото колело на детето или стария си телефон и измамници виждат рекламата. Те неправомерно създават профил в чат приложение, пращат линк на бъдещата жертва, че искат да купят стоката, като твърдят, че използват сигурна доставка. Пращат линк, като искат данните от банковата сметка и трите имена, за да преведат парите. Жертвата не знае, че като даде данните, които престъпниците искат, ще й изтеглят парите.
„Това го правят чуждестранни хакери. Почти всеки ден имаме опит за подобна измама, почти всяка седмица има някой, който е загубил няколко хиляди лева в резултат на това, че е последвал линк, който са му пратили“, допълни шефът на „Киберпрестъпност“.
По думите му голяма част от жертвите на такива престъпления са неинформирани и наивни. Жертвите на инвестиционни измами в резултат на някакъв чат с неясно кого в криптирано приложение закупуват криптовалута, която също предоставя анонимност, изпращат я някъде уж да утроят парите си и това определено е наивно. Някои от пострадалите казват, че са изпратили сумите по банкова сметка и се надяват, ако има проблем тя ще му бъде върната, но в целия свят има банкова тайна. Кореспондиращата банка в Португалия или Гърция, например, където са изпратени парите, няма как да ги върне, защото няколко часа, след като са преведени, са били изпратени на друга банкова сметка и с тях е купено нещо скъпо. Естествено киберизмамниците използват желанието на хората за бързо забогатяване, тяхната алчност или да помогнат на някого, допълни експертът.
Спорен него „романтичните измами“ все още са много сериозен проблем.
„Почти всеки месец идва при нас с оплакване възрастна българка – 90% от жертвите са именно такива. Тя казва, че в социалните мрежи се е запознала със своя годеник, който твърдял, че е американски военен или лекар и в момента се намира на територията на Йемен или Сирия. Двамата си говорили няколко седмици в чата и „годеникът“ казал, че изпраща тайна пратка. Компанията, която уж трябвало да й достави пратката, се обадила на жертвата, че на някоя от митниците в чужбина пратката е спряна, вътре са немерени $1 000 000 и трябва да бъде платена такса, за да бъдат освободени парите. Имали сме жертви на романтични измами, които изпращат 50 000 евро, 100 000 евро. Преди няколко години имаше една жена, която беше изпратила половин милион лева. Човешките слабости като любов, състрадание, се експлоатират не само от престъпниците в реалния свят, но и в киберпространството“, обясни Владимир Димитров.
По думите му в момента изкуственият интелект помага на хакери да автоматизират част от престъпленията, които извършват. Например – да създадат фишинг имейли, да автоматизират процеса по тяхното изпращане, процеса по събиране и бързо обработване на информация за жертвата. Или например да създадат видео с известни български личности, които уж рекламират някакъв продукт.
„Имали сме случаи, когато изкуственият интелект е манипулирал снимки на жертвата, която впоследствие е изнудвана с тях. Но това е рядкост. Засега виждаме, че изкуственият интелект има ограничено приложение, когато става думи за измами и киберпрестъпления, но вероятно все повече ще навлиза в това. Но той може да бъде използван и се използва и за защита. В момента доста частни компании правят това, за да защитят своята мрежа от кибератаки. Правоохранителните органи също все по-активно ще го използват за противодействие на престъпността като цяло“, посочи Димитров, шеф на „Киберпрестъпност“ в ГДБОП.
