По пет ключови области е нужно да продължат реформите на бюджетния процес, пише финансистът и член на Фискалния съвет Любомир Дацов в свой анализ, разпространен от Фискалния съвет.
Дацов посочва, че постигането на структурни промени в бюджетирането изисква промяна на процедурите в следните пет области: Развитие на средносрочните фискални рамки и стратегическо планиране, обвързано със секторни реформи; Въвеждане на средносрочни разходни рамки на министерско ниво с акцент върху програмното бюджетиране; Преглед на публичните разходи като инструмент за повишаване на ефективността и отпадане на неработещи програми; Същностна реформа на програмното бюджетиране, чрез преминаване от икономически елементи към програмен подход; Капиталово бюджетиране – ясно регламентиране и управление на инвестиционни проекти по критерии за добавена стойност. Според него постигането на устойчив напредък в тези области ще бъде решаващо за успешното въвеждане на еврото и поетапното прилагане на новите правила за фискална координация в ЕС. Предстоят месеци на сериозна експертна и административна мобилизация.
Дацов допълва, че през последните шест месеца в България се очертават две ключови посоки на развитие – подготовката за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. и адаптацията към новата икономическа рамка на Европейския съюз. Тези процеси изискват сериозни промени както в законодателството, така и в институционалната структура и административния капацитет на държавната администрация.
В анализа се посочва, че докато адаптацията към еврозоната има по-скоро технически характер, новата фискална рамка на ЕС налага дълбоки структурни промени в планирането и управлението на публичните финанси. България има дългогодишен опит със средносрочното бюджетиране, но прилагането на тези инструменти досега остава повърхностно и формално. Според Дацов Законът за публичните финанси, въведен през 2014 г., продължава да не се прилага в пълнота, а политическите влияния често доминират над стратегическото планиране.
