Забраняват на търговците да вдигат цените на стоките и услугите, ако това не е обосновано от обективни икономически фактори.
Забраната ще обхване периода на двойно обозначаване на цените в евро и лева, който стартира на 8 август 2025 г. и ще приключи на 31 декември 2026 г. Тя се налага с изричен текст, който е част от промените в Закона за въвеждане на еврото, приети миналата седмица от правителството и пуснати по „бърза писта“ в Народното събрание. Ако търговец наруши забраната, ще отнася глоба от 1000 до 10 000 лв.
В сегашния вариант на закона също има забрана за необосновано вдигане на цените, но тя обхваща само един месец – периода на двойно обращение на еврото и лева през януари 2026 г. Правителството обаче е преценило, че това не е достатъчно време, за да се бори евентуална спекула покрай приемането на еврото.
Ограничаването на забраната само за един месец може да се окаже недостатъчно, тъй като рисковете за спекулативно увеличение на цените съществува както преди, така и след този кратък период, пише в мотивите си правителството.
С промените в закона по-детайлно се изброяват и кои са обективните икономически фактори. Сега е записано само, че това са фактори, свързани с производството, обращението и реализацията на стоките и услугите, върху които търговецът не може да влияе.
Сега се конкретизира, че тук се включват: повишаване на цените на суровини и материали, на тока и природния газ, на горивата, нарастване на минималната работна заплата и данъчноосигурителната тежест, форсмажорни обстоятелства и др. Още отсега е ясно, че поне един от тези фактори ще е налице от 1 януари и това е вдигането на минималната работна заплата, която се очаква да се повиши от 1077 лв. на около 1200 лв. Движението на цените на горивата пък е непредсказуемо – сега те са се кротнали, но във всеки един момент заради геополитически фактори трендът може да се обърне.
С промените в закона се дават изрично широки правомощия на Националната агенция за приходите и Комисията за защита на потребителите да проверяват търговците за прилаганото от тях ценообразуване.
Служителите в двете държавни структури ще имат право да изискват в определени от тях срокове от всяко физическо и юридическо лице всяка информация, включително за размера на цените след 1 януари 2024 г., за начина на ценообразуване, за доставни и производствени цени, за всеки от компонентите, включени в крайната продажна цена, и т.н. За поисканата от служителите на НАП и КЗП информация пада производствената, търговска и друга защитена по закон тайна, пише в законопроекта.
Въвежда се задължение за големите вериги (за търговци с над 10 млн. лв. оборот) в последния ден на всяка работна седмица в машиночетим формат да публикуват на интернет страниците си информация за крайните продажни цени на всички предлагани от тях стоки от състава на голямата потребителска кошница.
