Областният управител на Русе Драгомир Драганов застана остро срещу решението на Общински съвет – Русе да обяви конкурс за нов обществен посредник (омбудсман). Служебно той оспори решението №657/26.06.2025 г. пред Административния съд, опитвайки се по административен път да блокира волята на съветниците и фактически да остави на поста един от най-непопулярните обществени посредници в историята на институцията – Валентин Димитров.
Въпреки че решението за стартиране на нов конкурс е прието с внушително мнозинство – 39 гласа „за“ от 41 гласували съветници, Драганов демонстрира пълно пренебрежение към волята на местния парламент и към основния принцип на местното самоуправление – политическата легитимност. Вместо да се съобрази с решението на демократично избраните представители на русенци, той прибягва до юридически хватки, позовавайки се на процедурни детайли и неясноти в правилника, за да спаси неудобния и широко критикуван омбудсман.
Димитров, чийто кратък мандат мина под знака на мълчание, липса на инициативност и почти пълна невидимост, изглежда разчита единствено на административния чадър на областния управител, за да се задържи на поста. Поведението на Драганов поражда въпроси дали зад действията му не се крият лични или политически зависимости, които превръщат институцията на омбудсмана от защитник на гражданите в защитник на статуквото.
Става все по-очевидно, че областният управител действа не като балансьор и гарант на законността, а като адвокат на един компрометиран кадър. Вместо да се погрижи институцията на обществения посредник да бъде ръководена от личност с обществен авторитет и доверие, той блокира всяка промяна с аргументи, които общинските съветници вече са преценили и отхвърлили.
Прекъсването на процедурата по избора на нов обществен посредник под предлог, че пълномощията на предишния не били официално прекратени, звучи като техническо оправдание за политическо вмешателство. Това поставя под съмнение и самия мандат на Димитров, чието назначение също е обвито в неясноти – дали е бил избран за 2 или за 4 години, дали е „първи омбудсман“ и защо клаузи от споразумения с кмета се използват за заобикаляне на решения на Общинския съвет.
Очевидно институционалната абсурдност е достигнала своя връх – вместо да се поправи пропускът и да се осигури прозрачен избор на нов обществен защитник, областният управител прибягва до формални аргументи, за да удължи живота на един компрометиран мандат. Това е отказ от реформа и удар по доверието в местното самоуправление и правовия ред.
В крайна сметка, най-големият губещ в този административен театър е русенската общественост, която остава без истински представител и защитник в лицето на омбудсмана. И докато местният парламент се опитва да върне авторитета на тази институция, областната власт прави всичко възможно, за да я държи в плен на безличието и подозрението.
