Точно преди 120 години, на 25 юли 1905 година, в крайдунавския Русе се ражда едно от най-големите имена в световната литература – Елиас Канети. Бъдещият носител на Нобелова награда за литература израства в семейството на Жак Канети и Матилда Ардити, потомци на сефарадски евреи, които оставят дълбока следа в обществения живот на града.
Майчиният език на малкия Елиас е ладинският, но в космополитния Русе той усвоява множество езици и култури. Родът на баща му се мести от Одрин в Русе през XIX век, където развива успешен търговски бизнес, а майка му е от рода Ардити – сред основателите на еврейската колония в града в края на XVIII век.
Първите години от живота си Елиас прекарва в Русе, който той винаги нарича с османското му име Русчук. Тези години стават основа на неговия литературен гений и светоглед. „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“, споделя той в по-късните си години, подчертавайки непреходното значение на родния град за формирането му като личност.
В автобиографичната си книга „Спасеният език“ писателят с дълбока чувствителност разказва за детските си години в многоезичния и мултикултурен Русе. Той описва града като космополитен център с богато етническо и културно разнообразие, където всеки ден можеш да чуеш седем или осем езика.
През 1911 година семейството Канети се мести в Манчестър, където баща му се включва в бизнеса на шуреите си. Година по-късно Жак Канети внезапно умира, което коренно променя живота на семейството. Майката с тримата си сина – Елиас и неговите по-малки братя музикалният продуцент Жак и лекарят Жорж – се мести първо в Лозана, после във Виена.
Във Виена Елиас научава немски език, като по това време вече владее български, английски и френски. Семейството се мести в Цюрих през 1916 година, а от 1921 до 1924 година живее във Франкфурт, където бъдещият писател завършва гимназия.
През 1924 година Канети става студент по химия във Виенския университет и завършва с докторат в 1929 година. Въпреки научното си образование, литературата и философията са неговата истинска страст.
През 1938 година, след присъединяването на Австрия към Нацистка Германия и започналите гонения на евреите, Канети заминава през Париж за Лондон и се заселва в Англия. Получава британско поданство през 1952 година и живее във Великобритания до 1970-те години.
В Лондон Канети започва работа над своя философски труд „Маси и власт“ – негов opus magnum, който завършва едва през 1960 година. В това монументално произведение той осмисля човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта и безумието, отнасяйки в него своите видения от детството в крайдунавския Русе.
На 15 октомври 1981 година световната преса съобщава, че Шведската кралска академия е присъдила Нобеловата награда за литература на Елиас Канети за цялостното му творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ.
На церемонията в Стокхолм той произнася пророчески думи: „Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“.
Значими произведения от късния период на Канети са записките „Провинцията на човека“, характерологичните етюди „Подслушвачът“, есеистичният сборник „Съвестта на думите“ и автобиографичните книги „Спасеният език“, „Факел в ухото“ и „Игра с очи“.
Последните 20 години от живота си писателят прекарва предимно в Цюрих, където работи над автобиографията си и записките „Тайното сърце на часовника“.
На 14 август 1994 година Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика. В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 година националната литературна награда „Елиас Канети“.
Днес в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в Русе се съхраняват множество произведения на писателя, включително „Сватба“, „Заслепението“, „Маси и власт“, „Спасеният език“ и много други заглавия, които свидетелстват за богатството на неговото творческо наследство.
Елиас Канети остава не просто велик писател с български корени, а мост между културите и епохите, който носи в сърцето си вечния образ на многоезичния и толерантен Русчук от началото на XX век.
На 29-ти юли, с малко закъснение, ще отбележим 120-годишнината от неговото рождение. Събитието ще започне в 18:00 ч. с поднасяне на цветя пред паметника на писателя на площад „Елиас Канети“ в Русе и кратко приветствие от проф. дфн Пенка Ангелова, председател на Международно дружество „Елиас Канети“.
По-късно същата вечер, от 19:30 ч., Международно дружество „Елиас Канети“ и Австрийска библиотека „Елиас Канети“ ви канят на прожекцията на филма „Елиас Канети. Виенските години“ в Дом Канети. Документалният филм е на режисьора Роберт Ноймюлер, който е също негов сценарист. Той е копродукция на Die Neue Sentimental Film, ORF, 3sat, Filmfonds Wien и Cine Styria. Заснет през 2005 г. по повод 100-годишнината от рождението на Нобеловия лауреат за литература, филмът се фокусира върху периода 1924–1938 г. – изключително важни години за писателя, в които той се конфронтира с теми като маса, власт и индивидуална идентичност.
