Християнската църква отбелязва на 25 юли Успение на Света Анна – блажената смърт на Света Анна, или както канонически се нарича – успението й.
Св. Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария- бъдещата майка на Спасителя на човечеството. В резултат на библейските сказания светицата се приема и почита, като един от основните християнски символи на майчинството.
Култът към светицата се разпространява широко през 6 век, когато в Константинопол е построена първата църква, носеща нейното име. Св. Анна е смятана за покровителка на Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците.
Българите наричат празника Лятна Света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната Св. Анна бележи края на лятото.
Светицата се почита най-вече от жените, като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на Лятна Св. Анна се спазват строго някои забрани – не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете. Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на Св. Анна, ще пометне”.
На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата-закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на църквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” – висока температура и треска.
В Източна България на Лятна Св. Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината.
В Западна България срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им.
В Югозападните български краища на Лятна Св. Анна организират оброк – служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат Св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.
На този ден се вари и раздава жито и царевица, за да растат посевите през деня. Някои стопани въвеждат в къщата прасе, защото то рие напред, а това е знак, че и всичко, с което се захване човек, ще върви. Насаждат се кокошки за пръв път, за да се излюпят всички яйца. Ако кокошка прескочи къщния праг, годината ще е несполучлива, защото кокошката рие с краката назад. Градините и нивите се пръскат с пепел и просо против магии. Пред къщите се пали купчина говежди тор, защото пушекът гони злите духове надалеч. Света Анна е празник и на самодивите, затова мъжете не излизат от селото, за да не ги срещнат.
Следи се какъв ще е полазът, какъв късмет носи първият гост в къщата. Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.
Моми гадаят как ще се омъжат. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е било знак за скорошна сватба.
Имен ден празнуват: Анна, Ана, Ани, Аника, Аница, Анче, Анушка, Анита, Анелия, Анета, Анабел, Яна , Вилиана, Блага, Добри, Добрина, Добромир, Добромира и др.
