Новите промени в Закона за движението по пътищата са „узаконен произвол и бизнес с глоби вместо реални мерки за безопасност“. Това твърдят в свое писмо от Института за пътна безопасност (ИПБ), като то е изпратено до президента Румен Радев с настояване на поправките в закона да се наложи вето. „Връщането му за ново обсъждане не е в интерес на шофьорите, а в интерес на правовата държава, здравия разум и истинската, а не привидна борба за безопасност по пътищата“, гласи позицията.
Кои са основните акценти в новите промени?
След 11 часа парламентарен маратон на 23 юли Народното събрание гласува на второ четене промените в Закона за движение по пътищата. По-миналата седмица депутатите не успяха да приемат всички поправки поради липса на кворум.
Най-важните промени са:
- Толкамерите вече ще засичат средна скорост на около 50 участъка по магистралите и скоростните пътища, които ще бъдат определени впоследствие;
- Остава ограничението от 140 км/ч за движение по магистралите;
- Технически преглед вече няма да може да се преминава, ако преди това не сме платили всички глоби по електронни фишове;
- Камерите на общините ще бъдат директно свързани със системата на МВР;
- Небрандирани патрулки с униформени служители излизат на пътя и те не само ще засичат превишена скорост, но и ще имат право да глобяват;
- Шофиране в извънградски условия с над 40 км/ч над разрешеното води до глоба от 600 лева и отнемане на свидетелството за управление на МПС за 2 месеца.
Увеличение на глобата за шофиране без документи – от досегашните 10 на 30 лева.
Нарушения като преминаване на червен светофар или неспиране на пешеходна пътека вече ще струват 150 лева. - Тротинетките да се използват само в светлата част на деня, да бъдат регистрирани и водачите да имат задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ще се наказва и всеки родител с глоба в размер на 500 лв., който допуска използването на индивидуално електрическо превозно средство за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, от ненавършило 16-годишна възраст дете.
Въпросите без отговор
Последните промени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), приети от Народното събрание, „не са реформа, а опасен законодателен експеримент за сметка на всички български граждани. Вместо да решат натрупаните с години проблеми, тези текстове създават нови абсурди, които превръщат закона в капан за шофьорите и в източник на приходи за администрацията“, смятат от Института за пътна безопасност. Ето какво твърдят те:
„1. „Средна скорост“ – неясно понятие за сигурни глоби
Въвежда се санкция за превишаване на т.нар. „средна скорост“ в „определен участък от пътя“. Тази разпоредба е съзнателно недописана и създава огромна правна несигурност. Законът не казва:
● Кой и как ще определя тези участъци?
● Как ще бъдат обозначавани те, за да знаят водачите, че са в зона за контрол?
● Как ще се изчислява допустимата средна скорост, ако в участъка има няколко различни ограничения (например 90 км/ч, после 60 км/ч заради ремонт, после пак 90 км/ч)?
Този законодателен пропуск е умишлен. По време на дебатите в парламентарната комисия е било отхвърлено предложение, което е целяло да внесе яснота по тези въпроси. Така всеки шофьор може да бъде превърнат в нарушител, без дори да подозира, а администрацията получава неограничена свобода да тълкува правилата, както намери за добре.
2. Общинските камери – превръщане на безопасността в бизнес
Законът дава право на общините да поставят собствени камери и да прибират 50% от събраните глоби. Това е рецепта за злоупотреби, защото създава пряк финансов стимул за общините не да подобряват пътната безопасност, а да генерират максимален брой глоби. Вместо превенция, целта става печалба. Това поставя и фундаменталния въпрос: защо една община да работи за намаляване на нарушенията, ако бюджетът ѝ зависи от тях?
Освен това прехвърлянето на контрола върху 265 общини с различен административен капацитет ще доведе до пълен хаос и неравно третиране на гражданите.
3. Нов хаос върху старата разруха: Проблемът с електронните фишове
Всички тези нови абсурди се въвеждат, без да се решат старите. Системата на електронните фишове е толкова порочна и неясна, че от години създава противоречива съдебна практика. Проблемът е толкова сериозен, че в момента двете върховни съдилища – ВКС и ВАС – са се заели с решаването му чрез съвместно тълкувателно дело № 4/2023 г.
Вместо да изчака решението на съда и да поправи доказано неработещата уредба, законодателят добавя към нея ново и неясно по съдържание наказание – това за „средна скорост“. Това е проява на институционално неуважение и гарантира само едно: още повече объркване, още повече съдебни дела за сметка на гражданите и нулев ефект върху безопасността.
В заключение: Тези промени не са за безопасност. Те са за пари и за удобство на администрацията. Докато никой не носи отговорност за лошите пътища, липсващата маркировка и неадекватната сигнализация, вината ще продължава да се прехвърля единствено върху шофьора“, завършват от ИПБ писмото си до президента Румен Радев.
