Астрономи от Националната астрономическа обсерватория Рожен са заснели новооткритата междузвездна комета 3I/ATLAS. Това е третият подобен обект, преминаващ през Слънчевата система, след 1I/“Oumuamua (2017) и 2I/Borisov (2019).
Кометата е открита на 1 юли 2025 г. от обзорната система ATLAS и носи официалното име C/2025 N1 (ATLAS). Още първите данни за орбитата ѝ показват, че тя идва извън нашата звездна система. Според астрономите, „това е уникална възможност за изучаване на веществото и процесите в друга планетна система“.
НАО Рожен провежда първите си наблюдения на 3I/ATLAS още на 4 юли. В кампанията участват два телескопа – новият 1.5-метров ASA AZ1500 и най-старият в обсерваторията – 50/70-сантиметровият Шмидт телескоп. Само в една нощ са заснети 275 изображения с първия телескоп и 60 с втория.
„Комбинираното изображение от 1.5 m телескоп показва ясна кометна активност“, съобщават от НАО Рожен. Карта на изофотите показва, че комата – облак от прах и газ около ядрото – е леко издължена в посоката на движение на обекта.
Наблюдателният екип включва астрономите гл. ас. Милен Минев, Андон Костов и гл. ас. Асен Мутафов от Института по астрономия с НАО – БАН. Те са участвали и в последвалите наблюдения на 5, 6 и 19 юли.
„Наблюдателната кампания за тази комета продължава“, потвърждават учените.
Оценките показват, че звездната величина на кометата във филтър R е 17.46 ± 0.02, а параметърът Afρo – индикатор за количеството прах – достига 413 ± 6 cm.
Интересът към 3I/ATLAS е огромен, тъй като тя може да разкрие детайли за еволюцията на други звездни системи. Астрономи от цял свят се включват в наблюденията, включително специалисти по небесна механика, екзопланети и физика на междузвездната среда.
Перихелият на кометата – най-близката й точка до Слънцето – ще настъпи на 29 октомври 2025 г. До тогава учените ще продължат да я наблюдават, за да съберат възможно най-много информация.
Припомняме, че на 18 октомври 2017 г. обзорът Pan-STARRS открива слабата комета C/2017 U1 (PANSTARRS). Още първите наблюдения разкриват необичайната ѝ орбита. Установено е, че тя не е гравитационно свързана със Слънцето, което я прави първият междузвезден обект, преминаващ през Слънчевата система. Много астрономи започват да следят уникалния обект. Натрупват се наблюдения, които позволяват по-точно да се определи орбитата му. Липсата на кометна активност води до много мнения относно класа на обекта – от астероид до ядро на комета. Негравитационните ускорения, които се наблюдават по-късно, предполагат слаба кометна активност, но не са получени наблюдателни потвърждения на това предположение. В крайна сметка въпросът за класа на обекта остава отворен, а Международният астрономически съюз въвежда ново означение „I“ от Interstellar, което поставя началото на нов клас обекти – междузвездните, и така новото име на обекта става 1I/’Oumuamua.
Почти две години по-късно, на 30 август 2019 г., Генадий Борисов открива своята 8-ма комета – C/2019 Q4 (Borisov). С натрупването на наблюдения, и по-точното определяне на орбитата ѝ става ясно, че това е вторият междузвезден обект, който е преименуван на 2I/Borisov. За разлика от 1I/’Oumuamua, 2I/Borisov показва ясна кометна активност, което прави 2I/Borisov първата междузвездна комета, наблюдавана в нашата Слънчева система, пише dir.bg.
